Облагането с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ на доходите от лихви по депозитни сметки в търговски банки

Изх. № 24-34-7
Дата: 28.02.2013 год.
ЗДДФЛ,,чл. 11, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗДДФЛ, чл. 29а;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1;
ДР на ЗДДФЛ § 1, т. 57.
Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни
инструменти – чл. 6, ал. 3, т. 3
Относно: Облагането с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ на доходите от лихви по депозитни сметки в търговски банки
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” и препратено по компетентност в Дирекция ”Данъчно-осигурителна методология” прина Националната агенция за приходите (вх. № ………………), Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването, считате, че, ако с окончателен данък се облагат лихвите по депозитни сметки само на определена категория регистрирани земеделски производители, банките ще срещнат трудности при администрирането на данъка, а именно:
– липса на ясни критерии кои сметки ще участват в стопанската дейност на земеделския производител и кои ще се използват за лични цели на физическото лице. Затруднението ще произтича и от обстоятелството, че кодът по Булстат на земеделските производители съвпада с тяхното ЕГН, а така също търговските банки в България нямат задължение да докладват по реда на Закона за Националната агенция за приходите откритите/закритите сметки на земеделските производители, подобно на сметките на едноличните търговци;
– усложнения при определянето кои лица формират данъчна печалба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и кои не. Доказването на определениобстоятелства няма да представлява трудност, но неспецифични за банковата дейност ще са опитите например за изследване какви дейности се включват в определението „производство на декоративна растителност”.
Вторият проблем, посочен в запитването, касае изплащаните авансово от банката доходи от лихви по депозитни сметки на чуждестранни физически лица и облагането на тези доходи с окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ при начисляването им. В случай, че за тях не е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, при предсрочното прекратяване на депозита, поради неспазване на условията по договора, банката ще дължи на титуляра лихва, която е в по-малък размер от авансово начислената. Така за една част от клиентите на банката ще е налице надвнесен данък, подлежащ на възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В запитването са дадени също така и разяснения относно един от предлаганите от банката продукти – „детски депозит”. Детският депозит се открива от родителите или от трето лице в полза на малолетно или непълнолетно лице за срок от датата на откриването на сметката до датата на навършване на пълнолетие на детето. При детския депозит лихвата се капитализира към сумата на депозита в края на всяка календарна година. В случай на предсрочно прекратяване на детския депозит се изплаща цялата начислена лихва към момента на прекратяване. При условие, че на датата на пълнолетие титулярът не се разпореди със сумата по депозита или депозитът не се измени в друг вид спестовен продукт, детският депозит се трансформира в разплащателна сметка.
Гореизложените проблеми и разяснения са пряко свързани с поставените в запитването въпроси:
1. Подлежат ли на облагане с окончателен данък брутната сума на придобитите от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки?
2. Прилага ли се новата разпоредба на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ едновременно както по отношение на местните физически лица, така и в случаите на авансово изплащане на доходи от лихви по срочни депозити в полза на чуждестранни физически лица?
3. Следва ли да се облага с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ предлаганият от банката продукт „детски депозит”?
Предвид указаното в запитването и в съответствие с действащата нормативна уредба, становището ми по поставените въпроси е, както следва:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), считано от 01.01.2013 г., не са облагаеми доходите от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитни сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. На основание чл. 13, ал. 5 от същия закон, цитираната разпоредба не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаем доход по чл. 26 от закона.
Видно от цитираните разпоредби, на облагане по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ подлежат доходите от лихви по депозитни сметки на местни физически лица, с изключение на доходите от лихви по депозитни сметки, открити от местни физически лица в качеството им на извършващи дейности, за които формират облагаем доход почл. 26 от ЗДДФЛ, вкл. физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители.
Както е уточнено и в запитването, идентифицирането на лицата, които определят облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, няма да представлява трудност за банката.Физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, могат да се идентифицират с Регистрационна карта на земеделски производител, издадена от съответната Областна дирекция „Земеделие и гори”.
На основание чл. 29а от ЗДДФЛ, задължени да определят облагаем доход по
чл. 26 от същия закон са физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Следователно, тези физически лица притежават Удостоверение за регистрация по ЗДДС и са вписани в публичния регистър на регистрираните по същия закон лица, публикуван на сайта на Националната агенция за приходите. В разпоредбите на чл. 29а от ЗДДФЛ е предвидено също така, че физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по ЗДДС, могат да изберат облагаемият доход от стопанската им дейност да се определя по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, като прилагат този ред на определяне на облагаемия доход за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години. Определянето на облагаемия доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ в случая може да се удостовери с копие от подадената декларация, на чието основание физическото лице упражнява правото си на избор, или чрез декларирането на това обстоятелство пред банката.
Несъмнено, идентификацията на физическите лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, не би могла да се приеме като безспорно доказателство относно предназначението на откритите от същите лица депозитни сметки. Ето защо считам, че, независимо от отсъствието на изрична нормативна уредба, освен идентификацията си пред банките, регистрираният тютюнопроизводител или земеделски производител е необходимо да декларира пред тях обстоятелството, че лихвите по съответната депозитна сметка се включват в облагаемия доход по чл. 26 от ЗДДФЛ и респективно – не подлежат на облагане с окончателен данък. Декларирането на това обстоятелство елиминира необходимостта от допълнителни изследвания от страна на банката, в т. ч. изследването на определението „производство на декоративна растителност”, основателно посочено в запитването като пример за неспецифична банкова дейност.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 3 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му погасяване. В цитираната разпоредба са визирани доходите по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, от което следва, че тя третира само авансовото облагане на доходите от лихви по депозити на местни физически лица.
Тъй като с измененията и допълненията на ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2013 г., не е предвидено друго, облагането на доходите от лихви по депозити на чуждестранни физически лица е по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ. Окончателният данък сеудържа и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода от предприятието (чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ). Видно е, че и задължението за внасяне на окончателния данък е обвързано с момента на начисляване, а не с момента на придобиване на доходите от лихви.
По трети въпрос:
За целите на ЗДДФЛ, в § 1, т. 57 от допълнителните разпоредби на същия закон е установена легална дефиниция на понятието „депозитни сметки” – „банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва)”.
По смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, детските депозити са „спестовни сметки”.
Следователно, детските депозити не са в обхвата на понятието „депозитни сметки” и съответно не са обект на облагане по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:

/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар