Изх. № 53-02-162
25.06. 2012 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 4 от ЗДДС
§ 1, т. 10 от ДР на ЗДДС
чл. 81 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството участва в изграждане на фотоволтаични съоръжения, като подизпълнител в частта пилотонабиване, монтаж на метална конструкция и монтаж на фотоволтаични панели в землището на гр. …..
Главен изпълнител на проектите е дружество, установено ирегистрирано лице по ДДС в Германия, с което „….. ” ООД има сключен договор за предоставяне на услуги по изграждане на съоръженията.
Немското дружество също е подизпълнител по проектите, като същото командирова свои служители в България и транспортира собствени машини в страната, с които работи на обектите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Обектът по изграждане на фотоволтаична централа отговоря ли на изискванията за „постоянен обект”, съгласно чл. 11 от Регламент за изпълнение №282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г., за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност?
2. Следва ли да начислява данък дружеството подизпълнител на главния изпълнител, на основание чл. 21, ал .4, т. 1, буква „б” от ЗДДС?
3. В случай, че услугата е облагаема в страната, какъв е редът за възстановяване на начисленото ДДС от главния изпълнител, регистрирано лице в Германия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС предвижда, че когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, данъкът е изискуем от получателя по доставка при едновременно наличие на следните обстоятелства:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и е установено на територията на друга държава членка, и
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, и
– когато получателят е регистрирано по този закон лице.
В този случай по силата на чл. 97, ал. 3 от ЗДДС за доставчикът не възниква задължение за регистрация по ЗДДС по повод извършените от него доставки на стоки с монтаж и инсталиране.
Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, същата намира приложение когато доставчикът не е установен на територията на страната. Ако доставчикът на стоки, които се монтират или инсталират от или за негова сметка е лице, регистрирано по ЗДДС и еустановено на територията на страната, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лицедоставчик по облагаема доставка.
Предвид гореизложеното, следва се определи, с оглед извършваната от немското дружество дейност във връзка с доставките на стоки с монтаж и инсталиране, дали същото е установено на територията на страната.
За установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС се счита лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Безспорно дружеството не е със седалище и адрес на управление на територията на страната, поради което се налага да се изясни обстоятелството дали същото притежава постоянен обект на територията на страната.
Като “постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС се определя търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Не се счита за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
По силата на чл. 11, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за нуждите на прилагането на чл. 44 от директивата (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС) под „постоянен обект” се разбира всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
За дефинирането на понятието “постоянен обект“ следва да се има предвид и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект“ следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“. В този смисъл за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Самата собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на обстоятелството, дали са налице такива технически ресурси на територията на страната. В това отношение определящо е дали чуждестранното лице разполага с или иначе казано използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
С оглед гореизложеното и липсата на приложен към запитването договор и конкретни данни за действителното съдържание на предмета на договореното между лицата, считам чев описания в запитването случай „М……” ще формира постоянен обект на територията на страната, чрез строителната площадка, тъй като видно от запитването това лице командирова свои служители и транспортира свои машини от Германия до България, с които се извършват работи на обекта. В този случай ще е налице структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимия имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Предвид гореизложеното, тъй като строителната площадка се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на извършваните от дружеството услуги са с място на изпълнение на територията на страната и приложимият закон е ЗДДС. В тази връзка, за изпълнените от дружеството услуги възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда и условията на ЗДДС.
По трети въпрос:
В чл. 81 от ЗДДС са предвидени случаи, при които се възстановява платен данък върху добавената стойност на лица, които не са установени на територията на страната. Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка на посочените по-горе лица е определен с наредби на министъра на финансите. На възстановяване подлежи данък, включен в цената на ползвани услуги или начислен върху стойността на закупени или внесени стоки на територията на страната от данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани по ДДС в друга държава членка, като редът и условията за възстановяване на данъка са уредени с Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността (Наредба Н-9).
Предвид изразеното по -горе становище по първи въпрос от запитването, доколкото немското дружество се счита са установено на територията на страната, то следва, че начисленият му данък не може да бъде възстановен по реда на Наредба Н-9, тъй като съгласно чл. 2, т. 1 от същата данък върху добавената стойностсе възстановява на лице, което за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
За немското дружество ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС при изпълнение на условията по чл. 96 от ЗДДС.
В този случай за него ще възникне право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).