Изх. №53-04-859
20.12. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството в качеството на подизпълнител има сключен договор с данъчно задължено лице, регистрирано в Германия, за извършване на СМР услуги /саниране на сграда/ на територията на Германия.
Описано е, че дружеството се задължава да подсигури материали и работна ръка, като за целта ще се наемат подизпълнители от Германия.
За проектантски услуги свързани със същия обект, ще се сключи договор с българско дружество регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставката на проектантска услуга между двете български дружества?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ).
Като изключение от тези правила за доставките на някои видове услуги са възприети специфични разпоредби, които отчитат мястото на фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, които са свързани с недвижим имот (включително съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й) е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО), включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Съгласно свои решения Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и разглеждания имот трябва да е налице “достатъчно пряка“ връзка, тъй като би било в противоречие със структурата на тази специална разпоредба в приложното й поле да се включва всяка доставка на услуги само защото тя има макар и съвсем слаба връзка с недвижим имот, при положение че голям брой услуги са свързани по един или друг начин с недвижим имот (Решение по дело С-37/08 RCI Europe, от 3 септември 2009 г., Решение от 7 септември 2006 г. по дело Heger, C 166/05, Recueil).
В тази връзка, следва да се има предвид, че услугата се счита за свързана с конкретен недвижим имот, ако е налицепряка връзка между услугата и недвижимия имот, към който тя има отношение.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването, доколкото доставката на проектантска услуга предоставена от българско дружество, по която получател е „ТИНКРУМ“ ООД е свързана с проектиране на конкретна сграда, разположена на територията на Германия и предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на тази доставка на услуга ще бъде на територията на съответната държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Допълнително, предвид изложеното в запитването за доставките на услуги предоставени от дружества установени в Германия, по които получател е българското дружество и доколкото са свързани с конкретно определен недвижим имот разположен на територията на Германия, следва да се има предвид, че мястото на изпълнение и за тези доставки ще бъде на територията на държавата членка, където е разположен имота.
В този смисъл, по отношение изискуемостта на данъка за доставките на услугите, по които получател е българското дружество, което не е установено на територията на другата държава членка /конкретно Германия/, са възможни следните хипотези:
– при условие, че доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, установено на територията на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката – данъкът по доставката е изискуем от доставчика на услугите (по аргумент на чл. 193 от Директива 2006/112/ ЕО).
– при условие, че доставчикът на услугите не е установен в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката, следва да се имат предвид разпоредбите на данъчното законодателство на съответната държава, с оглед необходимостта българското дружество – получател по доставката на услуги, да се идентифицира за целите на ДДС в съответната държава членка (чл. 196 и чл. 199 от Директива 2006/112/ ЕО).
В тази връзка, следва да се запознаете със съответното законодателство на Германия с оглед данъчното третиране на получените услуги и използването им за последващи облагаеми доставки за недвижим имот на територията на Германия.
В случай, че конкретните доставки на услуги, не се определят от немската данъчна администрация, като доставкисвързани с недвижими имоти, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на тези услуги ще се определя по общите правила.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘