чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДСИзх. № 23-22-1333
02.10.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-1333/03.08.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ООД е лицензирана финансова институция, с основна дейност отпускане на кредити. Дружеството има намерение да сключи договор за представителство с възложител „YYY“ ООД, което също е финансова институция. По силата на договора „XXX“ ООД, в качеството на изпълнител (представител), ще има задължението да привлича, довежда, изпраща и препоръчва лица, които ще станат клиенти на дружеството възложител и ще подпишат с него договор за предоставяне на гаранция, както и да осъществява контакт между клиентите и възложителя. Предмет на договорите ще бъде гарантиране на изпълнението на парични задължения на клиента, произтичащи от договор за кредит между него, в качеството му на кредитополучател и „XXX“ ООД, в качеството на кредитодател. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от представения проект на договор, договорите за гарантиране на задълженията ще бъдат сключвани между „YYY“ ООД и клиента, като „XXX“ ООД няма да бъде страна по тях. За извършените услуги възложителят „YYY“ ООД ще заплаща на изпълнителя „XXX“ ООД възнаграждение въз основа на броя на привлечените клиенти, подписали договори.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Доставката на услуга от изпълнителя към възложителя попада ли в обхвата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и следва ли да се третира като освободена доставка?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
В конкретния случай ще бъдат осъществени три доставки на услуги. В хронологична последователност логично е първата от тях да бъде осъществена от изпълнителя/представителя към дружеството – възложител и ще се състои в насочването на трето лице – потенциален клиент към него, за което, в случай, че клиентът подпише договор с възложителя, последният е задължен да плати възнаграждение на изпълнителя. Втората от доставките ще бъде извършена от възложителя – гарант към третото лице и ще се изразява в гарантиране на изпълнението на негови парични задължения към изпълнителя – кредитодател, поети на облигационно основание, чрез поръчителство, залог, ипотека или по друг начин. Третата доставка ще бъде извършена от кредитодателя – изпълнител към кредитополучателя, изпълнението на чиито задължения е гарантирано от гаранта – възложител, и ще се изрази в предоставянето на кредит срещу насрещна престация (лихва).
Втората и третата от доставките ще бъдат освободени на основание съответно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с
чл. 135, § 1, б. “в“ и б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно които държавите-членки освобождават от данък върху добавената стойност договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита, както и отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска.
Първата от посочените доставки, обаче, не е сред изброените в чл. 46 от ЗДДС, нито в глава четвърта от закона, поради което следва да бъде третирана като облагаема по общия ред на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘