общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно

Изх. № 94-00-125/11.12.2015 г.
ЗДДС, чл.3, ал.1 ППЗДДС, чл.54, ал.2
чл.12, ал.1 чл.95, ал.3
чл.96, ал.1 и ал.3
чл.21, ал.2
чл.86, ал.3
чл.97а, ал.2 и ал.4
чл.156, ал.1, т.1-4
чл.156, ал.5 и ал.7
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-125/…11.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Като физическо лице извършвате електронна продажба на фотографски изображения. Към момента работите с няколко чуждестранни агенции (стокови банки), търговци с дигитални изображения (снимки и видео файлове). За получените приходи от продажбите на изображенията, които са доходи от извънтрудови правоотношения, подавате данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Посочвате, че основните Ви доходи са от извършване на друга трудова дейност по трудово правоотношение в българско търговско дружество.
В запитването посочвате, че имате собствен сайт чрез който могат да се извършват продажби на изображения, но към настоящия момент нямате приходи от него.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
На кое законово основание ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадено в ал.2 от същата разпоредба – независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В тази връзка, извършваните електронни продажби на фотографски изображения представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и в тази връзка Вие имате статут на данъчно задължено лице.
По отношение на формирането на оборот за регистрация по ЗДДС чл.96, ал.1 от ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 (петдесет хиляди) лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаемият оборот за целите на регистрацията по закона, както е посочено в чл.96, ал.2 от закона, е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС
В облагаемия оборот не се включват доставките по т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3 от закона (чл.96, ал.3 от ЗДДС).
Облагаема доставка, по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По отношение на доставките, свързани с електронна продажба на фотографски изображения трябва да се определи и конкретното място на изпълнение, което е от значение за съответния режим на данъчно третиране. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Легална дефиниция на понятието „Услуги, извършени по електронен път“ е дадено в § 1, т.14 от ДР на ЗДДС – това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Предвид естеството на дейността, която извършвате (продажба на снимки и видео файлове от личния Ви сайт), както и правния статут на лицата, които ще закупуват въпросните изображения (лица, установени както на територията на страната, така и в държава членка на ЕС) са налице следните различни режими на данъчно третиране:
?Когато получателите на фотографските изображения са български дружества, на основание чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Предвид обстоятелството, че към настоящия момент не сте регистриран по ЗДДС, за Вас ще възникне задължение да издавате фактури за извършваните доставки на услуги, свързани с електронна продажба на фотографски изображения от Вашия сайт без да начислявате ДДС. Като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС.
При достигане на облагаемият оборот в размер на 50 000, 00 лв., за Вас ще възникне задължение да се регистрирате по ЗДДС съобразно реда и условията, указани в чл.96, ал.1 от закона.
?Когато получателите на фотографските изображения са дружества, установени в страни членки на ЕС – за Вас като доставчик на услуги, свързани с електронна продажба на снимки и видео файлове, няма да възникне задължение за начисляване на данък, тъй като тези доставки ще са с място на изпълнение извън територията на страната (територията на съответната държава членка, където е установен получателя). Предвид това, извършваните доставки не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона. В този случай, на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, за Вас няма да възникне задължение за начисляване на данък при доставката с място на изпълнение извън територията на страната.
При този случай, извършваните доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната, не формират облагаем оборот, който е необходим за целите на задължителната регистрация по чл.96, ал.1 от закона.
Като допълнение към горното следва да имате предвид, че на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка (чл.97а, ал.2 от ЗДДС). В тази връзка, по смисъла на ал.4 на чл.97а от закона, за лицата по ал.1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем.
Когато за лица, които са регистрирани на основание чл.97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96 и чл.99 от закона или за регистрация по избор по чл.100, ал.1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл.97а, ал.5 от ЗДДС).
?В контекста на гореизложеното е налице възможността купувачи на изображения от Вашия сайт да бъдат и данъчно незадължени лица, които да са установени в дадена страна членка на ЕС. От 01.01.2015 г. е в сила специалната разпоредба на чл.21, ал.6 от ЗДДС съгласно която мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В този случай, ако получателите са лица, чието местоположение е извън Общността или на територията на друга държава членка, доставките не попадат в обхвата на чл.12 от ЗДДС и данъчната им основа няма да участва при формиране на облагаемия оборот от 50 000,00 лв. за целите на регистрацията по чл.96 от ЗДДС.
При допускане на обстоятелството, че купувачите на изображенията са лица, установени или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка и предвид това, че мястото на изпълнение ще е в тази държава членка, за Вас като доставчик възниква задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност, но не в България, а в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
При определяне местоположението на клиента, следва да бъдат съобразен Регламент 282/2011 и направените в него изменения с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент 1042/2013).
С цел улесняване спазването на фискалните задължения при предоставяне на услуги, извършвани по електронен път с Регламент (ЕС) № 967/2012 на Съвета от 9 октомври 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчно задължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио – и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица (Регламент 967/2012) е предвидено отпадане на задължението за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във връзка с предоставените услуги във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на доставката. Това ще е възможно, ако доставчикът се възползва от предвидения специален режим, позволяващ този доставчик да се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност само в една държава членка, посредством режима за съкратено обслужване на едно гише.
Видно от специалната разпоредба на чл.156, ал.1, т.1-4 от ЗДДС (ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) право да се регистрира за прилагането на режима има лице, за което са изпълнени кумулативно следните условия:
– е регистрирано на основание чл.96, чл.98, чл.100, ал.1 или ал.3 от ЗДДС;
– извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребиваване в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
– е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
– не е регистрирано за прилагането на специалния режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
– не е в сила ограничението по чл.156, ал.12 от ЗДДС.
Правото се упражнява, посредством подаването на заявление по образец – Приложение № 18 към Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) (чл.95, ал.3 от ППЗДДС във вр. с чл.156, ал.2 от ЗДДС). Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП чрез въвеждане на данните през приложението. В 7-дневен срок от постъпване на заявлението от страна на НАП се извършва проверка за наличие на основание за регистрация и в 7-дневен срок от приключването й се издава акт, с който на лицето се извършва регистрация или му се отказва такава. Връчването на акта се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагането на режима е идентификационният номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС, като България ще е държавата членка по идентификация по смисъла на §1, т.80 от ДР на ЗДДС.
Съгласно чл.156, ал.5 от ЗДДС, за дата на регистрация се счита първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Когато обаче първата доставка е извършена преди датата на подаване на заявлението за дата на регистрация се счита датата на първата доставка, при условие, че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-ия ден на месеца, следващ датата на първата доставка (чл.156, ал.7 от ЗДДС).
Ако не се спази срокът, указан в чл.156, ал.7 от ЗДДС, доставчикът трябва да се регистрира и да декларира дължимият за извършената доставка данък върху добавената стойност по реда и условията на държавата членка, в която е местоизпълнението на доставката, т.е. държавата членка където данъчно незадълженото лице – клиент е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Облагането на услугите от лице, което е регистрирано за прилагане на специалния режим за съкратено обслужване на едно гише е уредено в Раздел IV „Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио – и телевизионно излъчване, или услуги, извършвани по електронен път“ от Глава осемнадесета от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *