В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-56/05.02.2014г. Изложена е следната фактическа обстановка:
През м.декември 2013г. дружеството закупува стока – зърно „царевица“ от доставчик, който е земеделски производител. Количеството закупена стока е 200 тона и е платено по банков път, като дружеството извозва от базата на доставчика си на няколко пъти в различни дни стоката, за което към фактурата от доставчика има приемо – предавателен протокол с извозеното количество, както и договор за закупуване на стоката, в който е упоменато, че стоката се съхранява в базата на доставчика, докато бъде извозена от купувача.
От същата тази стока дружеството е извозило и продало 94 500 кг. на свой клиент през м. декември 2013г., като същевременно остава стока 105 500 кг. по фактурата от доставчика за вземане.
През м. декември 2013г. дружеството епредложило на свой клиент – „
“ АД стока – зърно „царевица“, като клиентът изявява желание да я получи, като предварително е уточнена цената и желаното необходимо количество в разговор между управителите на двете страни.
През м. декември 2013г. дружеството фактурира желаното количество от 100 000 кг. царевица на договорена цена и начислен ДДС, като същата е заплатена по банков път от клиента. „
“ ЕООД е поискало да достави фактурираната и заплатена вече стока през м.декември 2013г. на клиента си. По молба на управителя на „
“ АД стоката не е доставена, тъй като по данни на ръководството няма необходимо място стоката да бъде разтоварена и да бъде съхранена. След няколко дни отново дружеството е поискало да достави стоката, но отново е пояснено, че няма място, след което е изготвен констативен протокол, в който е описано, че по молба на управителя на „
“ АДи невъзможност за съхраняване на стоката и недостиг на място не е получена през м.декември 2013г., като правото на собственост се прехвърля на клиента – „
“ АД. През първите дни на м.януари 2014г. стоката е доставена на клиента – „
“ АД.
След като сделката е през м.декември 2013г. и двете страни са упражнили правото на данъчния кредит според закона за ДДС, дружеството счита, че всичко по тази сделка е наред, но клиентът е на мнение, че сделката трябва да се анулира и да се пусне нова фактура без ДДС на основание чл.163а, ал.2 от ЗДДС – обратно начисляване, което според дружеството не е редно, тъй като сделката и прехвърлянето на собственост е през м.декември 2013г. и няма как да се накара доставчика да анулира своята фактура от м.декември 2013г. и да я пусне през м.януари 2014г. без начислен ДДС.
Видно от изложеното в писменото запитване, в случая въпросът се свежда до това, дали през м.декември 2013г. е възникнало данъчно събитие между „
“ ЕООД и „
“ АД или не.
В тази връзка, изразяваме следното становище:
По смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Съгласно чл.24 от Закона за задълженията и договорите, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Считано от 01.01.2014г. са направени изменения в ЗДДС, отнасящи се за доставките спредмет зърнени култури. Тези изменения се основават на Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22.07.2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами.
Чрез добавянето на нова част втора към Приложение № 2 от ЗДДС се разширява обхвата на прилагането на Глава деветнадесета „а”„Доставки на стоки и услуги по приложение №2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя”. Така режимът на самооблагане при наличието на определени условия се въвежда и за доставките на зърнени култури от 01.01.2014г.
Съгласно § 8, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, когато до влизането в сила на този закон
/01.01.2014г./ е направено авансово плащане за доставка на стока по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В случаите по ал. 1 доставчикът на стоки по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
В конкретния случай,предмет на доставката са стоки – царевица, вещи, определени по своя род, поради коетое необходимо да се изследва наличието на предпоставките по чл.6 от ЗДДС във връзка с чл.24, ал.2 от ЗЗД за тяхното осъществяване.
За да се изясни, дали е налице прехвърляне правото на собственосте необходимо да се установи индивидуализиране на вещите – по съгласие на страните или чрез предаването им.
Видно от посоченото в писмото, при покупката на стоката от земеделския производител може да се направи извод за наличие надоставка на стока – посочили сте, чепритежавате фактурата от доставчика,приемо – предавателен протокол с извозеното количество, както и договор за закупуване на стоката, в който е упоменато, че стоката се съхранява в базата на доставчика.
Относно взаимоотношенията с „
“ АД – посочили сте, че е издадена фактура и има извършено плащане. Доколкото няма данни за предаване на стоката през м.декември 2013г., за да се твърди, че е налице доставка, следва вещите да са индивидуализирани – по съгласие на страните /чл.24, ал.2 от ЗЗД/. Не сте приложили копието на констативния протокол, според който правото на собственост се прехвърля на клиента – „
“ АД през м.декември 2013г., поради което изразяваме принципно становище.
Ако такова съгласие еналице, то тогава доставката е осъществена през м.декември 2013г.
Ако липсва съгласие, може да се направи извод, че фактурата е издадена във връзка с авансово пращане и е приложима разпоредбата на параграф 8 от ПЗР на ЗИД на ДОПК.
Когато до влизането в сила на промяната за прилагането на “обратното начисляване” /т.е. до 31.12.2013 г. включително/ е извършено авансово плащане по доставка, за която данъчното събитие възниква след влизането на промяната /след 01.01.2014 г./ и данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно § 8 от ЗИД на ДОПК, данъкът следва да се начисли от получателя върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. Издадената във връзка с авансовото плащане фактура следва да се анулира по реда на чл.116 от ЗДДС, т.е. издава се и протокол за анулирането по чл.116, ал.4 от ЗДДС. На мястото на анулираната фактура се издава нова фактура, в която се посочва цялата данъчна основа на доставката, като съгласно изискванията на § 24, ал.1 от ПЗР на ППЗДДСв новата фактура издадена от доставчика се вписва и текста „обратно начисляване по чл.163а, ал.2“.
‘