В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-560#2/ 09.01.2014 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Предстои регистрация по ЗДДС на дружеството през м. януари 2014г. Предметът на дейност на фирмата е предоставяне на консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, както и услуги, свързани с търговско посредничество. Клиентите, на които се предоставят услугите може да са:
1.Юридическо лице от държава извън ЕС.
2.Физическо лице от държава извън ЕС.
3.Юридическо лице от държава-членка на ЕС, регистрирано по ДДС.
4.Юридическо лице от държава-членка, нерегистрирано по ДДС.
Кога следва да се начислява ДДС в зависимост от контрагентите и ако не трябва, какво
следва да се отрази във фактурата?
Фирмата ще разширява предмета си на дейност чрез закупуване на стоки и директната им доставка и транспортиране към страни извън ЕС, т.е. без доставяне на територията на страната. Стоките ще се закупуват от юридически лица от държава членка на ЕС, регистрирани по ДДС или юридически лица от държава извън ЕС.
Кога следва да се начислява ДДС в зависимост от контрагентите и ако не трябва, какво
следва да се отрази във фактурата?
Във връзка с поставените въпроси, изразяваме следното становище:
Общият ред за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според която, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката, е където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключенията по отношение определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга са регламентирани в чл. 21, ал. 3-7, чл. 22-24 от ЗДДС.
В чл.21, ал.5 от ЗДДС се определя мястото на изпълнение за доставката на определени услуги, когато получател по тях е данъчно незадължено лице извън общността.Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
– получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
– доставяните услуги са:предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер; рекламни услуги; услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер и др.
По отношение на статута на лицата следва да се има предвид следното:
В Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразятс правилата, регламентирани в него. Целта на регламента е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕОи по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки.
На доставчиците на услуги се вменява по-голяма отговорност при определяне настатута на получателите на услуги и допълнителни изисквания за доказателствата, с които следва да разполагат за целта. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е юридическо лице от държава извън ЕС, съгласно текстовете на Регламент 282, е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общносттаили
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че Вие като доставчик разполагате с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
В случай, че след събиране на горната информация се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя. За Вас не възниква задължение за начисляване на ДДС за тази доставка на територията на страната.
Когато получател по доставката е физическо лице от държава извън ЕС, приложение при определяне на мястото на изпълнение на доставката ще намери чл.21, ал.5 от ЗДДС идоставката е с място на изпълнение там, където е установен получателят – третата държава.
Когато получател по доставката е юридическо лице от държава членка, регистрирано по ДДС, е необходимо да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност – съответната държава членка и не възниква задължение за начисляване на данък по тази доставка.
Когато получател по доставката е юридическо лице от държава членка, нерегистрирано по ДДС, същото съгласно Регламент № 282 е данъчно незадължено лице. В този случай, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност – България.В издадената фактура се начислява ДДС тъй като доставката е с място на изпълнение на територията на страната и облагаема със ставката по чл.66, ал.1, т.1 от закона – 20 %.
В случай, че доставката на услуга е определена с място на изпълнение извън територията на страната, във фактурата следва да се посочи текста «обратно начисляване» и
нормата от закона – например чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Относно закупуването на стоки и директната им доставка итранспортирането им към други държави, следва да се съобразят разпоредбите за определяне на място на изпълнение на доставка на стока.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. По смисъла на чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид гореизложеното, доколкото ще осъществявате доставка на стока с място на изпълнение в друга държава, следва да се съобразите със законодателството в областта на ДДС.