общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централн

Изх. № 53-00-1016/21.12.2012 г.
ЗДДС ППЗДДС
чл.12, ал.1 чл.54, ал.2
чл.21, ал.1 и ал.2
чл.79, ал.2, т.4
чл.86, ал.3
чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
чл.114, ал.1, т.12
чл.125, ал.2
чл.21, ал.5, т.2, б. „б”
§1, т.10 от ДР
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” . е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-1016/25.10.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД е регистрирано по ЗДДС в България. Дружеството възнамерява да извършва рекламна дейност, като естеството й се състои в предоставянето на рекламни услуги на клиенти (юридически и физически лица – рекламодатели и рекламни агенции) на интернет страницата на дружеството. Сървърите, които обслужват дейността на дружеството ще бъдат разположени на територията на страната.
Клиентите на … ЕООД ще разполагат с правото да избират страните, в които ще бъдат излъчвани рекламите – държави членки на ЕС, както и трети страни.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на услугите в зависимост от статута на получателя :
1.1 данъчно задължено лице в България;
1.2 данъчно незадължено лице в България;
1.3 данъчно задължено лице в страна членка на ЕС;
1.4 данъчно незадължено лице в страна членка на ЕС;
1.5данъчно задължено лице в трета страна;
1.6данъчно незадължено лице в трета страна;
2. Какви документи следва да бъдат изискани от получателя на услугите, установен в трета страна, с които да докаже, че има статут на ДЗЛ?
3. Къде е мястото на изпълнение на услугите в случай, че тя се предоставя на данъчно задължено лице в страна членка на ЕС, но се използва от постоянен обект на получателя, находящ се в държава извън ЕС?
4. Къде е мястото на изпълнение на услугите, предоставяни на лице, установено в трета страна в случай, че услугите се предоставят на постоянен обект , установен в страна членка на ЕС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС регламентират общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга. Според посочените разпоредби то се определя спрямо статута на получателя на услугата – данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
По смисъла на чл.21, ал.1 на от ЗДДС когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
В случай, че получателя по доставката е данъчно задължено лице, следва да се има в предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В зависимост от статута и местоположението на получателя са възможни следните хипотези на данъчно облагане:
Получатели на услугите са данъчно задължени и данъчно незадължени лица, установени в България;
Съгласно чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната и за … ЕООД, в качеството му на доставчик, възниква задължение за начисляване наданък.
Получатели на услугите са данъчно задължени и данъчно незадължени лица, установени в държава – членка на ЕС;
– Когато получател по доставката е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В случая, за … ЕООД, не възниква задължение за начисляване на данък, тъй като доставките, които са с място на изпълнение извън територията на страната, не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона.
В тази връзка, за доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. Предвид чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС в издаваната фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Данъкът се декларира по реда на чл.125, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл.117, ал.2, т.4, б.”б” от ППЗДДС, VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Съгласно чл.10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност. За да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството. Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, е решаващият критерий.
– Когато получател на услугите е данъчно незадължено лице, установено на територията на държава членка на ЕС, на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставките е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Предвид изложеното, мястото на изпълнение на доставяните от „….” ЕООД услуги, които се предоставят на данъчно незадължено лице, установено в друга държава членка, е на територията на страната. За извършената доставка следва да бъде начислен данък в размер на 20 %, съгласно разпоредбата начл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Получатели на услугите са данъчно задължени или данъчно незадължени лица от държави извън ЕС:
– Когато получателят на услугите е данъчно задължено лице, установено извън ЕС, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай, за … ЕООД не е налице задължението да начислява данък и да подава VIES – декларация.
– Когато получателят на услугите е данъчно незадължено лице, установено извън ЕС, мястото на изпълнение ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.5, т.2, б. „б” от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия – получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава извън Европейския съюз и предмет на доставките сарекламни услуги. За оказаните услуги доставчикът не начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т.3, б.”а” и б.”б” от Регламент № 282/2011. Съгласно тази разпоредба, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) доставчикът получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
По трети и четвърти въпрос:
Разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ЗДДС дава дефиниция на понятието ”постоянен обект” – това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
При условие, че услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира в държава, различна от държавата, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение на доставките се определя по описания ред в зависимост от статута на държавата, където се намира този обект – в Република България, в държава членка на ЕС или в трета страна.
Във връзка с гореизложеното, следва да се има предвид, че съгласно чл.11 от Регламент № 282/2011 г., „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар