Изх. № 53-00-131
25.04. 2013 г.
§ 1, т. 13 от ДР на ЗДДС
чл. 21, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще развива търговска дейност с международни СИМ карти и предплатено време за разговори на територията на Европейския съюз и извън него.
Дружеството ще придобива собственост върху международни СИМ карти от данъчно задължени лица, установени в Гърция и Кипър.
Международните СИМ карти и предплатено време ще се продават наданъчно задължени и на данъчно незадължени лица установени в ЕС иизвън него.
Първоначално потребителят купува „стартов пакет” към съответния международен мобилен оператор, който включва международна СИМ карта с мобилен номер и право на определен брой минути за разговори в мобилна мрежа. Пакетът не обвързва потребителя и мобилния оператор с договор и дава възможност след изчерпване на минутите за разговори потребителят да закупи допълнителен брой минути. Закупуването на допълнително време за разговори се осъществява по електронен път, чрез определен интерфейс в интернет потребителя получава дигитален код, който използва за да активира правото на разговори за закупените допълнително минути в мобилната мрежа.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Доставка на стока или доставка на услуга е продажбата на СИМ карти и предплатено време за разговори в международнамобилна мрежа?
2. Къде е мястото на изпълнение на доставката и в коя колона на справка – декларация по ЗДДС, следва да се отрази продажбата на СИМ карти?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС “електроннисъобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
По смисъла на § 1, т. 17 от ЗЕС “електроннасъобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителнимрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
За целите на ЗДДС електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане, или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитванетодружеството закупува предплатени „стартови пакети” към съответен международен мобилен оператор (в случая оператири установени в Гърция и Кипър), които продава от свое име и за своя сметка на различни лица установени в ЕС и извън него.
Съгласно описаното „стартовия пакет” представлява международна СИМ карта с мобилен номер и право на определен брой минути за разговори в мобилна мрежа. По същество доставката на самата карта като технически носител е средството, чрез което крайния потребител достига до съответната услуга, а именно правото на достъп до международна мобилна мрежа.
В този смисъл е Решение по дело С-520/10 (Lebara Ltd) на Съда на Европейския съюз (СЕС), което касае ДДС третирането на предлагането на пазара чрез дистрибуторска мрежа на предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори.
В тази връзка СЕС, счита че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва еднавъзмездна доставка на услуги в момента на продажбата за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация.
Закупуването и използването впоследствие на картата от краен потребител представлява облагаема доставка на услуга от дистрибутора към крайния потребител.
По втори въпрос:
Основен критерий за разграничаване местоизпълнението на доставките на услуги споредДиректива 2006/112/ЕОе данъчния статут на техния получател и целите, за които се използва съответната доставка. Хипотезите в тази връзка са следните:
– местоизпълнението за доставки на услуги, извършени в полза на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ) установено в ЕС, респективно мястото за тяхното облагане е в държавата, в която е установен доставчикът или обектът му на стопанска дейност, с който е свързано изпълнението на услугата.
Тази доставка следва да намери отражение в колона 11 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС);
– местоизпълнението за доставки на услуги, извършени в полза на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ) установено извън ЕС, респективно мястото за тяхното облагане е в държавата, в която е установен получателя или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Тази доставка следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС);
– когато получателят на услугата е данъчно задължено лице (ДЗЛ) и тя е предназначена за целите на неговата стопанска дейност, местоизпълнението на доставката й е в държавата, където е установено лицето или обектът му на стопанска дейност, с който е свързана услугата.
Тази доставка следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби в случай, че получателя е ДЗЛ установено извън ЕС и колона 22 на дневника за продажби, ако получателя е ДЗЛ установено в ЕС (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС);
– доставката на услуга, предоставена на ДЗЛ, която не е предназначена за целите на неговата стопанска дейност, а за негови собствени нужди или за нуждите на неговите работници и служители, е с местоизпълнение в държавата, където е установен доставчикът й.
Тази доставка следва да намери отражение в колона 11 на дневника за продажби (Приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС).
В нашето данъчно законодателство по ДДС тези хипотези са залегнали съответно в нормите на чл. 21, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС, с които се оформят основните правила за определяне местоизпълнението за доставките на услуги.
СРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. се определят доказателствата, които трябва да получи доставчикът на услугата от нейния получател, за да определи дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ.
Регламент №282/2011 вменява отговорността и задължението за правилното определяне статута на получателите на предоставяните услуги на техния доставчик. За да бъде сигурен, че те са ДЗЛ или ДНЗЛ, той следва да притежава определени доказателства.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от регламента доставчикът й може да приеме, че той има статут на ДЗЛ, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 отРегламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Въпросното потвърждение се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия (достъп до която има и през интернет – страницата на НАП); или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В такъв случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното) ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на ДЗЛ, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б “а“ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е ДЗЛ или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. “б“ от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
За повече информация Ви уведомяваме, че на страницата на Националната агенция за приходите (www:nap.bg) е публикувано становище Изх. № 15-00-26/ 16.11.2011 г. относно установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.