Изх. №20-00-448
15.12. 2017 г.
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х“ ООД и „Е“ ЕООД са регистрирани по ЗДДС и са извършили услуга по изграждане на ВиК и електро инсталации на хотели на остров Миконос с получатели по извършените доставки на услуги – данъчно задължени лица в Гърция. За целите на извършваните в Гърция услуги на българските дружества е издаден „данъчен номер за специални цели“, съгласно съответното гръцко законодателство. При документиране на извършените услуги българските дружества са начислили данъчна ставка на ДДС в Гърция в размер на 24%.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се третират, съгласно ЗДДС извършените от дружествата доставки на услуги?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на § 1, т. 82 от ДР на ЗДДС във връзка с чл. 13б, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент 1042/2013) хотелът се определя като недвижим имот. Поради това услугите по изграждане на ВиК и електро инсталации на хотела се определят като услуги, свързани с недвижим имот (чл.31а, пар. 1, б.“б“ от Регламент 1042/2013).
Мястото на облагане на услугите, свързани с недвижим имот се определя по специалното правило, установено с чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Това правило предвижда, че мястото на доставка на услуги, свързани с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимия имот и е транспонирано вчл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
От казаното следва, че мястото на изпълнение на услугите по изграждане на ВиК и електро инсталации на хотел, чието местонахождение е на територията на Гърция, също е на територията на тази страна. Поради това, за извършените доставки на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС българските дружества не следва да начисляват български косвен данък. За начисляването на данъка се прилага гръцкото законодателство в областта на ДДС.
Когато един доставчик предоставя в държава членка услуги, попадащи в обхвата на чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО, той по принцип е задължен да плаща дължимия ДДС в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката, т.е. тази, в която се намира недвижимия имот (чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО). В резултат на това за доставчика възниква задължение за регистрация за целите на ДДС в държавата по местоизпълнение на доставката. Същевременно в разпоредбата на чл. 194 от Директива 2006/112/ЕО, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето – платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
Следователно, дружествата следва да съобразят гръцкото законодателство по отношение на лицето платец на данъка – дали това са те или лицето получател по доставките.
Също така, с оглед определяне лицето платец на данъка, следва да бъде съобразено и обстоятелството дали българските дружества са установени на територията на Гърция, посредством постоянен обект и от този постоянен обект ли се извършват доставките на услуги по изграждането на инсталациите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘