В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-327/ 23.07.2013 г. В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на фирмата е създаване и търговия с програмни продукти, извършване на програмни и информационни услуги, както и поддръжка на създадените продукти.
Поставен е следният въпрос:
При сключване на договор за разработка и поддръжка на софтуерни продукти с контрагент, регистриран като „besloten vennootscharp met beperkte aansprakelijkheid” /частно дружество с ограничена отговорност/, чието седалище и управление е на остров офшорна зона – остров Куракао от Нидерландски антили, който получава услугата чрез отдалечен достъп през интернет базата на контграгента, как ще се приложи ЗДДС при издаването на фактурата за ползваната услуга?
Предвид изложената фактическа обстановка, във връзка с поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
В случая, предмет на доставката е разработка и поддръжка на софтуерни продукти. При определяне вида на доставката, когато става въпрос за доставка на софтуер е от значение характера на предоставяния софтуер, поради което следвада се определи дали предоставяния софтуер има характер на стандартен или нестандартен. Доколкото в писмото е уточнено, че контрагентът получава услугата чрез отдалечен достъп през интернет, явно предмет на доставката е нестандартен софтуер – услуга по смисъла на ЗДДС.
Когато предмет на доставката е услуга, от особено значение във връзка с приложимия режим по ЗДДС е определяне на статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и мястото на установяване на получателя на услугата.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В чл.21, ал.5 от ЗДДС се определя мястото на изпълнение за доставката на определени услуги, когато получател по тях е данъчно незадължено лице извън Европейския съюз.Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
– получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
– доставяните услуги са: предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер; рекламни услуги; обработка на данни или предоставяне на информация; услуги, извършвани по електронен път и др.
Следва да се има предвид, че определение за услуги, извършени по електронен път е дадено в § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно :предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път; доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път; предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път; предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви; предоставянето на дистанционно обучение по електронен път. Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Някои части на територията на страните от Европейския съюз, поради своята географска отдалеченост или специално разположение, както и някои от владенията на страните от Общността, имат специален статут по отношение на прилагането на правните норми на ЕС. На 10 октомври 2010 г. Нидерландските Антили прекратяват своето съществуване, като Кюрасао получава статут на автономна част на Кралство Нидерландия, като за целите на ДДС е Европейска външна територия.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразятс правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Когато получателят по доставката на услуга е лице извън Европейския съюз, следва да се има предвид следното:
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице извън Европейския съюз, съгласно текстовете на Регламент 282, е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общносттаили
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
В случай, че след събиране на горната информация се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя. В издадената фактура във връзка с предоставената услуга се посочва и съответното основание за неначисляване на данък.
Съгласно чл.114, ал.4 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./,когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „“обратно начисляване““, както и основанието за това.
В допълнение, в чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС /изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г./ е указано, че фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „“обратно начисляване““, както и съответната разпоредба от закона или правилника.