В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-8/ 23.04.2014 г., препратено по компетентност от Дирекция „ОДОП“- ….. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството смята да извършва услуги по електронен път и по-точно – поддръжка на интернет страници и база данни за фирма от ЕС, нерегистрирана по ДДС. За момента оборотът не надхвърля 50 000 лв. за предходните 12 месеца.
В случая, дружеството извършва услуги по електронен път с получател – данъчно незадължено лице, което не е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната, е установено на територията на ЕС и не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Поставен е въпросът, дали дружеството има задължение за регистрация по ЗДДС и приложимостта на чл.96, ал.7 от ЗДДС.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос изразяваме следното становище:
На основание§ 1, т. 14 от ДР на ЗДДС “услуги, извършвани по електронен път“ са:
а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;
б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;
в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;
г) предоставянето на музика, филми и игри. в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Това е свързано и с правилното определяне на облагаемия оборот във връзка с регистрацията по ЗДДС.
Предвид действащия ЗДДС, мястото на доставките свързани с извършване на услуги по електронен път, се определяв зависимост от статута на получателя на услугата, т.е. дали същият е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразятс правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е фирма от държава членка, регистрирана по ДДС, съгласно текстовете на Регламент 282, същата има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES – валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета,в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
Когато получател по услугата е фирма от държава членка, нерегистрирана по ДДС, същата се третиракато данъчно незадължено лице и доставката е с място на изпълнение там, където доставчикът е установил своята дейност – България.
Във връзка с гореизложеното, доколкото сте пояснили, че получател на услугите, извършвани по електронен път, е фирма от ЕС, нерегистрирана по ДДС – данъчно незадължено лице, за Вас е приложима хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение на доставката.
В този смисъл, мястото на изпълнение е на територията на страната -мястото, където доставчикът – Вашето дружество,е установило своята независима икономическа дейност и доставките с получател фирма от ЕС, която няма регистрация по ДДС ще формират облагаем оборот и следва да се съобразите с разпоредбите за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Относно разпоредбата на чл.96, ал.7 от ЗДДС следва да се има предвид следното:
По смисъла на тази норма, не е задължителна регистрацията по ЗДДС /чл.96, ал.1/за лица, за които са налице едновременно следните условия:
1. извършват услуги по електронен път с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната;
2.не са установени на територията на Европейския съюз;
3. регистрирани за целите на ДДС за дейността си по т. 1 в друга държава членка.
Тези разпоредби са приложими за доставчик на услуги по електронен път от трета държава, който се е регистрирал по ДДС в друга държава-членка иима клиенти – данъчно незадължени лица от България.
Видно е, че за Вас тази норма няма отношение и са приложими общите разпоредби на чл.96, ал.1 от ЗДДС. При достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец ще възникне задължение за регистрация по този закон.
Следва да имате предвид, че ако клиент на услугите е фирма от ЕС, регистрирана по ДДС – данъчно задължено лице – мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и за Вас възниква задължение за регистрация по ЗДДС по чл.97а, ал.2 от закона.На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).