Изх. № 94-00-201/07.11. 2012 г.
чл. 6, ал. 2 ЗДДС
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 16, ал. 1 ЗДДС
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-201 от 03.09.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ХХХХХХХХ” АД възнамерява да изработи промишлени панели по договор с турско търговско дружество, което няма представителство или офис в България. За производството на панелите са необходими тръби, които ще бъдат закупени от друго турско търговско дружество, което също няма представителство или офис в България. Тръбите ще бъдат закупени от второто дружество от Словения и ще бъдат доставени в София без да напускат границите на Европейския съюз. Доставката на тръбите ще бъде документирана с фактура от турския доставчик.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да бъде отразено движението на тръбите от Словения до България в интрастат-декларацията?
2.Къде следва да бъде отразено обстоятелството, че тръбите ще престоят временно в България?
3.Къде и по каква ставка следва да бъде начислен и внесен дължимият ДДС?
4.Как да бъде отразена доставката в справката-декларация по ЗДДС?
По така зададените въпроси, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
Изразяването на становище по въпроси, свързани с прилагането на ЗСВТС е извън пределите на компетентността на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. Поради това запитването Ви ще бъде изпратено по компетентност в дирекция „Интрастат” при ЦУ на НАП.
По трети и четвърти въпрос
В ЗДДС законодателят не е въвел текст, който да
регламентира определен режим на облагане с данък добавена стойност при доставки от посочения по-горе вид. Съгласно описаната фактическа обстановка, не е налице вътреобщностно придобиване, доколкото съгласно дефиницията от чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е налице и внос, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.
За дружеството, установено на територията на Република Турция би могло да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в държавата – членка в зависимост от законодателството на съответната държава членка, тъй като съгласно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета, относно общата система на ДДС, доставката е с място на изпълнение на територията на държавата членка – мястото, където се намира стоката по време на започване на експедицията й към клиента. В този случай доставката между това дружество и „ХХХХХХХХ” АД следва да има режима на ВОД – ВОП.
Ако за дружество от Турция не е възникнало задължение за регистрация в
Словения (поради недостигане на регистрационен праг) – доставката е извън системата на ДДС в ЕС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’