Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 2006г., изм. ДВ, бр.108/ 2006г. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружест

Изх. № 94-11-105
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 2006г., изм. ДВ, бр.108/ 2006г. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество по реда на чл.76 от Закона за адвокатурата (ЗА) или договор за постоянна работа с друг адвокат по реда на чл.77 от ЗА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
В отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх.№ ……. по описа нана НАП, свързано с тълкуването на разпоредбата на чл.З, ал.З от ЗДЦС, приложено, изпращаме Ви Указание № 24 – 00 – 31 от 08.05.2007г., издадено по реда на чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от ЗНАП от Изпълнителния директор на НАП, в което е изразено становище относно третирането на дейността на адвокатите като независима икономическа дейност по смисъла на ЗДЦС, както и определянето им като данъчно задължени лица за целите на облагане по ЗДДС.
Относно тълкуването на разпоредбата на чл.З, ал.З от ЗДДС и относимостта й в случаите на договор за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, както и определяне на данъчната основа на услугата, предоставена от адвокат, изразявам следното становище:
Договорът за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, сключен по реда на чл.77 от ЗА, не може да се приравни на дейност, осъществявана по трудово правоотношение. Нормативната уредба на договора за поръчка е в разпоредбите на чл. 280 – 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато редът за възникване на трудово правоотношение и съответно – сключване на трудов договор, са регламентирани в глава пета от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност договорът за поръчка се различава от трудовия договор, доколкото при поръчката страните се договорят за извършване на определени действия, трудовият договор има предмет предоставяне на работна сила. Различни са вътрешните отношения между страните по двата договора: при договора за поръчка довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него и сам организира изпълнението на резултата, докато при трудовия договор работникът или служителят работи под контрол, указания, нареждания и ред, създадени от работодателя. Различно е и разпределянето на риска: при договора за поръчка рискът е за довереника, а при трудовия договор, когато непостигането на резултата е по независещи от работника или служителя причини, е за сметка на работодателя. Различно е и мястото на изпълнение на договора: мястото, където лицето упражнява своята свободна професия (дом, кантора, офис и др.) – при договора за поръчка и съответно при трудовия договор -седалището на работодателя или мястото на работата, което се определя взаимно от страните.
Поради специфичните особености на двата вида договори, договорът за поръчка не може да се приравни на трудов договор и подлежи на различен данъчен режим.
С оглед на гореизложените аргументи, считам, че дейността на адвокатите по договорите по чл.76 и чл.77 от ЗА представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.З, ал.2 от ЗДДС, доколкото от една страна се извършва от лица, упражняващи свободна професия, а от друга – представлява дейност, осъществявана редовно срещу възнаграждение, поради което за тази дейност адвокатите се явяват данъчно задължено лице по ЗДДС.
По тези съображения, за извършената услуга от адвокати, наети по договор за постоянна работа по реда на чл.77 от ЗА, в случай, че са регистрирани за целите на ЗДДС, следва по силата на чл.82, ал.1 от ЗДДС да се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто от адвокатите, които в конкретния пример имат качеството на „доставчик по облагаеми услуги“.
Същият режим е приложим и относно получените суми от съдружниците в адвокатското дружество, изплатени от дружеството за услуги, извършени с личен труд.
При определяне на данъчната основа на услугата, предоставяна от адвокат, следва да се има предвид чл.26, ал.2 от ЗДДС, който определя обхвата на услугата, предоставяна на територията на страната. Съгласно тази разпоредба, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Предвиденото в чл.26, ал.З, т. 1 от ЗДДС увеличение на данъчната основа с всички други данъци (с изключение на ДДС) и такси, в това число и акциз, се прилага само, когато такива са дължими за доставката. Удържането на авансовия данък по реда на ЗДЦФЛ не се третира като данък, дължим за доставката, с оглед на което не следва да се включва в данъчната основа. Нормативно признатите разходи влияят при определянето на подоходния данък на адвоката, поради което не се отразяват при формирането на данъчната основа на предоставяната от него услуга.
Приложение:
Указание № 24 – 00 – 31 от 08.05.2007г. на Изпълнителния директор на НАП
//

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *