ЗКПО – чл.75 ал.3; чл. 26т. 2;
ЗДДФЛ – чл. 24; чл. 25; чл. 42; чл. 65 ал. 11; чл. 50; § 1 т. 26 б. „и“
ДОПК – чл. 103; чл. 104;
ОТНОСНО:Обявяване недействителността на трудов договор, сключен между собственика на ЕООД и управляваното от него дружество
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 11.10.2013 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването,
Вие сте собственикът на ЕООД и негов управител. Осъществявате сам основната дейност на дружеството, без нает персонал. За тази цел сте сключил трудов договор със същото за изпълнение на длъжността „шофьор на влекач”. Трудовият договор е регистриран в НАП чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
За полагания труд по трудово правоотношение дружеството Ви изплаща възнаграждение и Ви осигурява по реда, определен за работниците и служителите, а за упражняваната трудова дейност като собственик на търговско дружество,се осигурявате за своя сметка като самоосигуряващо се лице съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Във връзка със сключения трудов договор, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, на дружеството са дадени задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ гр…… да заличи подадените за Вас данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от месец октомври 2011 г. до месец юли 2013 г., подадени с код за вид осигурен 03 – за работещи при условията на втора категория труд. Към дадените предписания е приложено писмо Изх. № 66-15-4541/19.04.2013 г. на НОИ, „Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания”, в което от страна на осигурителния институт е изразено становището, че документално оформеният и регистриран от собственика-управител на ЕООД трудов договор е привиден и за него намира приложение чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а не разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ относно недействителността на трудовия договор.
В качеството си на собственик (управител) на дружеството, сте оспорили предписанията на НОИ и считате, че ако бъдат изпълнени, ще загубите осигурителните си права, произтичащи от осигуряването по този договор, като изтъквате, че действително сте полагали труд като шофьор. Според Вас правото да се произнесе по действителността на сключения трудов договор между дружеството и неговия собственик, е на съда.
Въпроси:
С оглед гореизложеното, искате да получите компетентно становище по възникналия казус относно прилагането на осигурителното законодателство.
В запитването е поставен и въпросът, по какъв начин заличаването наданни от приключените отчетни периоди би се отразило на декларираните вече данъчни задължения от физическото лице с подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и от юридическото лице с декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г. и 2012 г.
Съобразявайки относимата правна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на отговорите относно прилагането на осигурителното законодателство, запитването е изпратено до Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП София за становище по компетентност, което ще Ви бъде изпратено допълнително.
По прилагане на ЗКПО:
При условие, че съдът се произнесе, че сключеният трудов договор е недействителен и се заличат данни във връзка с подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за целите на формиране на данъчния финансов резултат на юридическото лице ще е налице следното данъчно третиране:
Във връзка с облагането на дружеството с корпоративен данък разходите за възнаграждения на физическото лице ще са данъчно признат разход, тъй като същите могат да бъдат приравнени към възнаграждения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Съгласно тази разпоредба за целите на този закон “трудови правоотношения“ са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери. Следователно възнаграждения за положен личен труд във връзка с дейността на дружеството, съответно доказан със необходимите документи е данъчно признат разход.
Относно данъчното третиране на разходите за осигуровки следва да имате предвид, че същите при положен личен труд в дружеството са за сметка на физическото лице. Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от ДР на ЗДДФЛсе определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Освен горепосочената разпоредба от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Съдържанието на първичният счетоводен документ е регламентирано с чл. 7 от ЗСч и изисква набор от минимален брой реквизити, които са: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя и предмет и стойностно изражение на стопанската операция. От съдържащите се в образец на трудов договор реквизити е видно, че същият може да бъде определен като първичен счетоводен документ.
При условие, че сключеният трудов договор е определен от съда като недействителен, е налице липса на първичен счетоводен документ и съответно няма документална обоснованост по смисъла на чл. 7 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО. При липса на документална обоснованост корпоративния закон предвижда счетоводните разходи да не бъдат признати за данъчни цели при формиране на данъчния финансов резултат.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Предвид разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ и посочените норми от ЗКПОс разходите за социални и здравни осигуровки осчетоводени неоснователно през 2011г. и 2012г. следва да бъде коригиран данъчния финансов резултат на дружеството като основание за увеличение е чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО.
В ЗКПО не е предвидена възможност за подаване на коригираща декларация по чл. 92 за предходни отчетни периоди. Промени могат да се правят по реда на чл. 104 от ДОПК, но те имат тежест само, ако са подадени в срока за подаване на декларацията по чл. 92 от закона. Видно от описаната фактическа обстановка са неприложими разпоредбите на ДОПК. С измененията на ЗКПО в сила от 1 януари 2011 г. разпоредбите на глава дванадесета „Счетоводни грешки“ от ЗКПО се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат. След направенотоизменение на чл. 75, ал. 3 от корпоративния закон, в сила от 01.01.2013 г., корекции във вече деклариран данъчен финансов резултат могат да се извършват след като данъчно задълженото лице уведоми органът по приходите за необходимостта от промени в размера на вече декларираното данъчно задължение. В 30-дневен срок от получаване на уведомлението НАП предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
По прилагане на ЗДДФЛ:
При условие, че в отговора на направеното запитване до ЦУ на НАП относно третиране на сключения трудов договор, е посочено че същият е недействителен, следва да имате предвид, че:
На основание §1, т.26, б.”и” от ДР на ЗДДФЛ, считано от 01.01.2010 г., за целите на закона, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член кооператори или акционери, се дефинират като трудови правоотношения.
Следователно, тези доходи се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, като:
?облагаемият доход и годишната данъчна основа се формират по реда на чл.24 и 25 от ЗДДФЛ;
?авансовото облагане е по правилата на чл.42 от ЗДДФЛ.
За доходите попадащи в обхвата на §1, т.26, б.”и” от ДР на ЗДДФЛ, са предвидени някои специфични правила, когато лицата, получаващи такива доходи са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Такова е правилото по отношение формирането на годишната данъчна основа. На основание чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходи по §1, т.26, б.”и” от допълнителните разпоредби на закона, се намалява с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
Същевременно, за този вид доходи е регламентиран специален ред и за формирането на месечната данъчна основа. Предвид разпоредбите на чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
Съгласно чл.42, ал.5 от ЗДДФЛ, данъкът в размер на 10 на сто върху месечната данъчна основа се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл.42 се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца през който данъкът е удържан – чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ.
За съдружника като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
По този ред на изчисляване, данъчната основа може да бъде различна от декларираната до момента.
При условие, че за 2011 г. и 2012 г. вече сте подали годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, трябва да имате предвид следното:
Възможностите за промени на подадени декларации или коригиране на данъчни задължения са регламентирани в нормите на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Процесуалният ред за коригиране на погрешно подадената декларация е чрез подаване на нова декларация по реда на разпоредбите от чл. 103 до 106 от ДОПК.
Съгласно чл.104 от ДОПК подателят – декларатор има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след подаване на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й. Следователно за доходи, получени през 2011 г., срокът за подаване на коригиращи декларации е изтекъл на 30 април 2012 г., за 2012 г. -на 30 април 2013 год.
Тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация за 2011 г. и 2012 г. вече е изтекъл, предвид цитираните разпоредби от ДОПК, корекции могат да бъдат направени само след извършване на проверка от компетентните органи на НАП. Искането за коригиране на подадените данни се разглежда от органите по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК.