Изх. № 63-00-5
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
В отговор на поставените въпроси по прилагането на ЗМДТ изразяваме следното становище:
1. Въпрос; По какъв начин ще се пристъпва към принудително събиране на общинските вземания за данък върху недвижимите имоти и ТБО, при положение, че ТБО за 2004 и 2005 г. не е публично вземане и основанието за възникването на задълженията са подадените декларации. Могат ли те да имат силата на акт за установяване на вземането при положение, че в тях задълженията не са изчислени от лицето / чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПКУ. По какъв начин ще се предават на АДВ.
Въпросът е от компетентността на Агенцията за държавни вземания , поради което с писмо Изх. № 12-00-55 от 20.02.07 г. е изпратен за отговор на агенцията. Становището на АДВ ще бъде предоставено на НСОРБ веднага след получаването му.
2. Въпрос: Как да се процедира при постъпили искания от други органи за предоставяне на информация за данъчна оценка. Разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 ДОПК се отнасят само за данъчна и осигурителна информация, а съгласно чл. 72 , ал. 1, т. З ДОПК размерът на данъчната оценка и дължимият данък по ЗМДТ не са данъчна и осигурителна информация , а в ЗМДТ няма разпоредба за това.
В производствата по установяване и събиране на местните данъци служителите на общините по чл. 4, ал. З ЗМДТ имат правата и задълженията на органи по приходите по ДОПК, което означава, че всички правила, съдържащи се в ДОПК относно опазването и реда за предоставяне на информация, представляваща данъчно-осигурителна информация, се прилагат от служителите на общините при упражняване на техните правомощия. Чл. 72, ал. 1, т. З ДОПК с изрична разпоредба изключва размера на данъчната оценка и задълженията по ЗМДТ от обхвата на данъчно-осигурителната информация, вследствие на което информация за тези характеристики може да бъде предоставяна без да се спазва реда по глава девета на ДОПК. Правилата за опазване на данни, представляващи данъчно-осигурителна информация и реда за предоставянето им, са процесуални правила, които се общи за всички производства по установяване, обезпечаване и събиране на данъчнизадължения, поради което мястото на регламентирането им е ДОПК. Когато информацията не съдържа данни с висока степен на секретност, не е необходимо да се предвижда специален ред за предоставянето й в нормативен акт, още по-малко -в материален данъчен закон, какъвто е ЗМДТ. Дали да бъде предоставена информация, какъв точно обем информация да бъде предоставена и процедурата за предоставянето й, са въпроси, които се определят от волята на страните – получател и притежател на информацията.
3. Въпрос: Във връзка с въведената от 01.01.2007 г. такса за притежаване на
куче,считаме,че в законовите текстове на чл. 117
и чл. 118ЗМДТ има
противоречие, отнасящо се до срока за подаване на декларация. Съгласно чл. 117
той е тримесечен от датата на придобиването на куче. В чл. 118 по отношение на
заплащането на таксата, текстът „или едномесечен от датата на придобиването на
кучето, когато то е придобито след 31 март“ не кореспондира с този на чл. 117 за
тримесечно деклариране. Не може плащането да предхожда декларирането. Молим
срока за деклариране притежаването на куче да бъде изяснен.
Срокът за заплащане на таксата за притежаване на куче по чл. 118, ал. 1 ЗМДТ в хипотезата на придобиване на куче след 31 март не е синхронизиран с тримесечния срок за подаване на декларация, тъй като таксата не може да се заплати преди подаването на декларация. До изменението тази разпоредба следва да се прилага в смисъл, според който таксата трябва да се плаща в едномесечен срок от подаването на декларация или от изтичането на срока, в който декларацията е следвало да бъде подадена. Същият въпрос се поставя и по същия начин следва да се процедира и при придобиване на куче преди 31 март.
4. Въпрос: С изменението на чл. 4, ал.1 ЗМДТ бе решен проблема с
обжалването на актовете за установяване на задълженията за местни данъци.
Нерешен остана проблема с обжалването на актовете за установяване на
вземанията от такси /основно такса за битови отпадъци/.Различният ред на
обжалване и установяване на местни данъци и ТБО затруднява производството
както по установяването, така и по обжалването на тези общински вземания.
Въпросът за реда за обжалване на актовете за установяване на задълженията за местни такси е уреден ясно в ЗМДТ /чл. 96, ал. З ЗМДТ/ и това е АПК. Актовете на кметовете на общини за установяване на задължения за местни такси подлежат на обжалване по административен ред пред областния управител /чл. 93, ал. 4 АПК/.
5. Въпрос: При деклариране на реда по чл. 54 ЗМДТ на автомобили,
закупени от страни – членки на ЕС, какъв документ за собственост ще се приложи
към декларацията. От коя дата ще започне да тече двумесечния срок за деклариране
на автомобила – от датата на придобиване или от датата на влизане в страната. Има
ли значение дали автомобилът е закупен в България или в чужбина.
От 01.01.2007 г. търговският обмен между страните – членки на ЕС не се оформя като внос и износ, а като вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки, в резултат на което при внасяне на стоки на територията на страната не се осъществява митнически контрол. За доказване на собствеността върху придобито в страните – членки на ЕС моторно превозно средство може да се изисква представянето на договор за прехвърляне на правото на собственост върху превозното средство /договор за покупко-продажба и др./. В производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач /чл. 55, ал. 1 ДОПК/.
Моментът на придобиване на собствеността върху МПС, когато то не е регистрирано за движение в страната, е правно ирелевантно за данъчното облагане обстоятелство, поради факта, че на облагане подлежат регистрираните за движение по пътната мрежа в страната МПС /чл. 52, т. 1 ЗМДТ/ и двумесечният срок за деклариране на такива ПС започва да тече от датата на регистрацията им за движение в страната /чл. 54, ал. 1 ЗМДТ/.
6. Въпрос: По силата на изменения чл. 58, ал. 4 ЗМДТ спрените до 31.12.2006 г. от движение МПС не попадат сред освободените от данък върху превозните средства. На същото основание за да бъде едно превозно средство освободено, собственикът следва да е върнал свидетелството за регистрация и да представи удостоверение за разкомплектоването му. Молим да бъдат изяснени следните въпроси:
– къде следва да се върне свидетелството за регистрация
– кой е компетентния орган, който ще издава
документа за
разкомплектоване при бракуване на автомобилите
– каква ще бъде процедурата за тези собственици на МПС, които до
31.12.06 г. са представили удостоверение за спряно от движение МПС и какъв ще
бъде срока, в който за да си запазят правото на освобождаванеследва да
представят документ за разкомплектоване.
-ще се освобождават ли от данък върху превозните средства спрените до
момента от движение МПС
-ако данъкът се дължи за спряно от движение МПС, как ще се процедира
със спрените от движение автомобили, които към 01.01.2007 г. са отчислени на
това основание. Ще трябва ли те да се предекларират .
какво значение ще има представянето на удостоверение за разкомплектоване на МПС. Ще бъде ли то основание за освобождаване от данък. В кои случаи собствениците на спрени от движение МПС ще трябва да представят такова удостоверение.
С изменението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ /както и на чл. 60, ал. 6 и ал. 7 ЗМДТ, обн. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ отпадна освобождаването от данък на превозните средства, спрени от движение или превозните средства, за които е върнат регистрационния талон до края на предходната година според текста на ал. 4 на чл. 58 в редакцията й до 01.01.2007 г.
Има съществена разлика между режима на превозните средства, които няма да се ползват временно /спрени от движение/ и превозните средства, които няма да се използват и са предадени за разкомплектоване. Първите са превозни средства, които подлежат на облагане с данък, но за периода на спирането им от движение бяха освободени от данък, докато втората група са превозни средства, които след предаването им за разкомплектоване не се облагат с данък.
Собствениците на МПС, които до 31.12.06 г. са представили удостоверение за спиране от движение на МПС, от 01.01.2007 г. дължат данък върху превозните средства за спрените от движение ПС.
Бихме искали да обърнем внимание на обстоятелството, че според чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в сила от 01.01.2007 г., данък не се дължи от началото на годината, следваща годината на предаването на МПС за разкомплектоване, според трайната практика по прилагането на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията й до 01.01.2007 г. Този запис влиза в противоречие с правилото на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ, според което платеният данък за превозни средства, които са унищожени, се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на унищожаването. § 1, т. 18 от ПЗР на ЗМДТ дава легално определение на „унищожени превозни средства“, според което такива са „превозните средства, приети за разкомплектоване и съхраняване на определени за това места и превозните средства, неподлежащи на възстановяване“. Очевидно е, че двата текста обхващат в регулативния си обхват превозните средства, приети за разкомплектоване. Различията между тях са в условията и момента на прекратяване на облагането.
Анализът на двете разпоредби налага следните изводи: ал. 4 на чл. 58 ЗМДТ урежда по различен начин момента на преустановяване на облагането с данък на превозните средства, предадени за разкомплектоване, в сравнение с другите хипотези на унищожени превозни средства, обхванати от чл. 60, ал. 5 ЗМДТ. Тъй като предадените за разкомплектоване ПС не могат да бъдат облагани по начин, по-неблагоприятен в сравнение с другите унищожени ПС, правилото за прекратяване на облагането по чл. 60, ал. 5 ЗМДТ следва да се прилага във всички случаи, т.е. и спрямо превозните средства, приети за разкомплектоване.
Когато собственик на превозно средство представи удостоверение за предаването му за разкомплектоване и удостоверение от „КАТ-ПП“, че на същото ПС е прекратена регистрацията, облагането се преустановява от месеца, следващ месеца на предаването за разкомплектоване.
Не е необходимо да се предекларират спрените от движение МПС, за които от 01.01.2007 г. се дължи данък. Програмният продукт, обработващ декларациите по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, начислява задължения за тези автомобили.
Свидетелството за регистрация на ПС се връща в съответната служба на „КАТ – ПП“, в която ПС е регистрирано за движение. Част първа от свидетелството за регистрация се маркира като невалидна и след това се връща на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. Удостоверението за предаване за разкомплектоване на МПС се издава от лице, което притежава разрешение за извършване на тази дейност, издадено по реда на чл. 37 от Закона за управление на отпадъците. Удостоверението се издава по образец, одобрен от министъра на вътрешните работи, който съдържа реквизитите, изброени в чл. 15, ал. 2 от Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства /приета с ПМС № 311 от 17 ноември 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., обн. ДВ. бр. 104/2004 г./. Копие от удостоверението за предаване за разкомплектоване се изпраща на сектора „КАТ- ПП“ от оператора, който го е издал, в 14-дневен срок от приемането на превозното средство.
Чл. 143, ал. 6 ЗДвП урежда хипотези на прекратяване на регистрацията на превозно средство /макар и да се говори за „снемане от отчет“ / и в този смисъл не противоречи на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, който урежда един от случаите на преустановяването на облагането с данък.
7. Въпрос: При покупка на предприятие по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, купувачът, притежаващ над 50 % от капитала на приватизираното предприятие следва ли да подаде декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ в качеството си на собственик на нежилищните имоти на приватизираното предприятие и на кого следва да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на имота.
При покупка на акции или дялове от съществуващо търговско дружество /предприятие/ правото на собственост върху имуществото на дружеството -движими и недвижими вещи, материални и нематериални активи, не се променя, те остават собственост на съществуващото дружество. Променя се единствено собствеността върху прехвърлените дялове или акции на дружеството, т.е. върху част от капитала на дружеството. Капиталът на търговско дружество е стойностна величина, която изразява номиналната парична сума на направените от съдружниците /акционерите/ вноски. Капиталът е винаги точно определена, сравнително константна величина, размерът на която може да се изменя по определен от закона ред. Имуществото е съвкупността от парично оценими права, задължения и фактически отношения, с които предприятието извършва стопанска дейност. Имуществото е динамична и променлива величина. Ако имотите, принадлежащи на приватизирано предприятие, са декларирани по реда на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, след приватизационната сделка няма никаква причини да бъдат декларирани отново.
8. Въпрос: Как и с каква декларация се декларира недвижим имот, собственост на физически и юридически лица в идеални части. Различната основа за определяне на задълженията за нежилищни имоти на ЮЛ и ФЛ не позволява декларирането на целия имот в една декларация, а разделянето му в две и повече създава проблем с декларирането и облагането.
Недвижим нежилищен имот, съсобствен между физически и юридически лица, се декларира с декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, която може да бъде подадена от всеки от съсобствениците -физически лица и декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подадени от всеки от съсобствениците – юридически лица. В декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ се вписват задължително всички съсобственици, вкл. юридическите лица. В програмния продукт „Данъчни декларации за имоти“, обработващ декларациите по чл. 14 ЗМДТ, не се формират задължения на юридическите лица за нежилищни имоти.
9.Въпрос; При внос на употребявани автомобили от страни – членки на ЕС дължи ли се 2 % данък при придобиване на имущества
С ал. З на чл. 44, в сила от 01.01.2004 г., от облагаемите с данък имущества са изключени моторните превозни средства, внесени в страната като нови. В т. 22 от Допълнителната разпоредба на ЗМДТ е дадена легална дефиниция на “МПС, внесени като нови“. Такива са МПС, за които едновременно са налице следните условия:
– изтекли са не повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация
(включително в чужбина);
– изминали са не повече от 6000 км.
Данни за датата на първа регистрация се съдържат в новия образец на свидетелството за регистрация на МПС /част I, б. “в“/.
Определението е взето от Директива Шеста на Съвета 77/388/ЕЕС от 17.05.1977 г. По-специалното в тази хипотеза е, че тъй като данък се дължи при придобиване на имущества, условията на “внесени като нови“ следва да са налице към момента на прехвърлянето на МПС.
Законът за местните данъци и такси има териториално ограничено действие, което се простира на територията на страната.
Правно релевантно обстоятелство при облагането с данък е придобиването на имуществото /превозното средство/ да се е осъществило на територията на страната.
Моментът на придобиване,’