определяне мястото на изпълнение на доставка на процесинг услуга (ишлеме) съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-39-18
Дата: 23.03.2021 год.
ЗДДС, чл.21, ал.2;
ДР на ЗДДС, § 1, т.10.

ОТНОСНО: определяне мястото на изпълнение на доставка на процесинг услуга (ишлеме) съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № 24-39-18/02.02.2021 г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Част от група е дружество, надлежно учредено, организирано и функциониращо съгласно законодателството на Нидерландия (нидерландското дружество).
С оглед глобалните развития, свързани с пазара на нефт и газ, както и променящата се роля на рафинериите в сектора, групата е взела решение да реорганизира европейските си рафинерии (включително тази в България) в бизнес модел по процесинг (производство на ишлеме), който ще започне да функционира, считано от 1 януари 2021 г.
За целите на новия бизнес модел нидерландското дружество ще сключи договор за изработване и производство с българско дружество. Българското дружество разполага с технически ресурси като съоръжения, а също и с необходимата експертиза за преработване на суров нефт и извършване на съпътстващите дейности, свързани със суровините и крайните продукти, като тяхното съхранение, логистика, инспектиране и др. подобни като:
* логистика, включително разтоварване на суров нефт, координиране на танкери и кораби, координиране на техническите параметри на други превозни средства, организиране документирането на доставки на суровини в съответствие с изискванията на пристанищни и други органи;
* митнически формалности във връзка с внос на суровини, както и износ на готови продукти, получени в резултат на преработката;
* организиране на качествен и количествен контрол на получените суровини;
* организиране и документиране на изпращането на продуктите, получени от преработения суров нефт, включително проверка на документите на водачите, данните на превозното средство, подготовка, подписване и заверяване на други документи;
* товарене на крайните продукти и координиране на танкери, кораби и други транспортни средства (това може да включва морски, автомобилен и железопътен транспорт, доставка по тръбопровод);
* координиране на транспортните графици спрямо наличието на сертифицирани готови продукти за продажба;
* изготвяне на отчетна информация;
* изготвяне на всякаква другa документация, която е необходимo да придружава крайните продукти при изпращането им.
Българското дружество ще предоставя т. нар. „процесинг услуга“ (ишлеме) на нидерландското дружество, включваща и други съпътстващи услуги и префактурирани разходи. За целите на предоставянето на услугата по ишлеме и споменатите съпътстващи дейности, българското дружество ще има разходи към външни доставчици, като например за вторични суровини, добавки, смесващи компоненти, сертификати за въглеродни CO2 емисии и др., които ще бъдат префактурирани на нидерландското дружество.
Нидерландското дружество ще бъде собственик на суровините и крайните продукти в България и ще извършва последващи продажби на своите продукти на местния и международните пазари, като в същото време дейностите по производство на ишлеме в страната ще се извършват от българското дружество.
Нидерландското дружество е регистрирано по ЗДДС въз основа на правилата за място на изпълнение при доставки на стоки като предстоящ внос, вътреобщностни доставки/придобивания, износ и местни продажби на територията на страната на суровини и крайни продукти.
Дружеството от Нидерландия няма да ангажира или да разполага със собствени човешки или технически ресурси в България. Организацията на преработката и търговията с нефтени продукти, произведени от българското дружество, ще бъде поета и осъществявана от компетентни лица в чужбина.
Посочва се, че дейностите като складиране, товарене, разтоварване на продукти, координиране на транспорта, инспекции и др., нямат самостоятелна полза за нидерландското дружество, освен да обслужват основната цел на възложителя, свързана с получаването на готовата продукция от помещенията на производителя на ишлеме по начин, подходящ за по-нататъшната им дистрибуция на пазара. Като възложител по договор за производство на ишлеме основен интерес на нидерландското дружество е получаване на готова продукция с цел последващи продажби.
На предходен етап на съвместно обсъждане с представители на НАП относно аспектите на преминаването към новия модел и неговите специфики е представен проектодоговор между двете дружесва.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Следва ли „процесинг услугата“ (ишлеме), както и съпътстващите дейности, които ще се изпълняват от българското дружество в полза на нидерландското дружество, да се приемат като една обща доставка на услуга, мястото на изпълнение на която следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, т.е. на територията на Нидерландия, където получателят е установил своята независима икономическа дейност?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
1. Относно преценката за единния характер на услугата
1.1. практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)
За правилното данъчно третиране на предоставената от българското дружество на нидерландското дружество услуга/услуги, най-напред следва да се определи дали предвид обстоятелствата, характеризиращи правоотношението, различните елементи и действия следва да се разглеждат като отделни доставки на услуги, които се облагат поотделно, или е налице една единна комплексна доставка на услуга, съставена от няколко елемента, с оглед прилагане релевантните правила за облагане с данък върху добавената стойност.
Както следва от практиката на СЕС, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи дали за целите на данъка върху добавената стойност са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (решение по дело Stadion Amsterdam, C-463/16, т. 21). Съдът на ЕС приема също, че от една страна, видно от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), в общия случай всяка сделка трябва да се счита за отделна и самостоятелна, а от друга страна, сделката, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва изкуствено да се разделя на части, за да не се наруши функционирането на системата на данъка върху добавената стойност. Следва да се приеме, че е налице една-единствена доставка, когато два или повече елемента или действия, предоставени от данъчно задълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено (в този смисъл определение от 14 април 2016 г., Gabarel, C-555/15, EU:C:2016:272, т. 44 и решение от 4 октомври 2017 г., Federal Express Europe, C-273/16, EU:C:2017:733, т. 37 и 38). Освен това е налице една-единствена доставка, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка, докато други елементи, обратно, трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки, които подлежат на същото данъчно третиране като основната доставка. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите представлява не цел сама по себе си, а начин да ползва при най-добри условия основната услуга на доставчика (решение от 18 януари 2018 г., Stadion Amsterdam, C- 463/16, EU:C:2018:22, т. 23). Но дори и една доставка да не представлява основна цел за клиента, в случай, че делът ? в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране – в този случай за целите на данъка върху добавената стойност биха били налице две или повече отделни доставки.
1.2. единна доставка на услуга по преработка
Според изложеното, целта на нидерландското дружество е да реорганизира европейските си рафинерии (включително тази в България) в бизнес модел по процесинг (производство на ишлеме), като се сочи, че за целта ще сключи договор с българското дружество, което притежава техническите ресурси (съоръжения) и експертиза, необходими за преработване на суров нефт.
Представеният проектодоговор е наименован „Договор за експлоатация и преработка“, като предмет на преработката е суров нефт, в резултат на което се получават различни крайни продукти. Сочи се, че процесът на преработка се съпътства и от дейности, свързани със суровините и крайните продукти, като тяхното съхранение, логистика, инспектиране и др. подобни като логистика, митнически формалности във връзка с внос на суровини, както и износ на готови продукти, получени в резултат на преработката, качествен и количествен контрол на получените суровини, организиране и документиране на изпращането на продуктите, товарене на крайните продукти и координиране на танкери, кораби и други транспортни средства, изготвяне на отчетна информация и на всякаква другa документация, която е необходимo да придружава крайните продукти при изпращането им.
Според изложеното в запитването основната цел е преработването от българското дружество на суровината, собственост на нидерландското дружество и получаването на краен продукт – гориво. Поради обстоятелството, че българското дружество като доставчик разполага с технически ресурси (съоръжения) и експертиза за преработване на суровия нефт и извършване на съпътстващи дейности, свързани със суровините и крайните продукти, твърдението е че основната доставка, която е цел за получателя, е доставката по преработката на суровината в краен продукт. Останалите действия, включващи съхранение, логистика, митнически формалности, инспектиране, организиране, товарене, разтоварване, документиране, координиране и др., възложени от нидерландското дружество на неговия доставчик – българското дружество, се приемат от нидерландското дружество като икономически неразривно свързани с преработката.
Считам, че може да се приеме, че изброените по-горе действия – преработката на суров нефт и извършване на съпътстващите дейности, свързани със суровините и крайните продукти, като тяхното краткотрайно съхранение за целите на преработката, логистика, инспектиране и др., имат характер на комплексна доставка, основната доставка на която е преработката на суровия продукт, която определя данъчното ? третиране. Би могло да се приеме в конкретния случай, че останалите, извършвани от доставчика действия/услуги като съхранение, логистика, митнически формалности, инспектиране, организиране, товарене, разтоварвне, документиране и координиране и др., не са самостоятелна цел на получателя, а имат съпътстващ преработката характер, поради което се подчиняват на данъчното третиране по ЗДДС на основната доставка. Намирам, че данъчното третиране на всички дейности по договора като комплексна единна доставка е допустимо само при условие, че дейността по складиране по характер и обем обслужва единствено и съответства на нуждите на дейността по преработка.
Несъмнено всяка производствена дейност се нуждае и от място за съхранение на суровини, материали и готова продукция, в обем, който да обуслови непрекъсваемост или ритмичност на производствения процес съобразно използваните технологии, обема на произвежданата продукция и другите относими фактори. В този смисъл, когато дейността по складиране и съхранение, която предоставя българското дружество, обезпечава именно необходимостта производствената дейност да не бъде прекъсвана или да бъде осигурена нейната ритмичност поради липса на място за съхранение на суровини, материали или на готовата продукция, може да се приеме, че същата е съпътстваща основната дейност по преработка и получаване на готов продукт.
1.3. две комплексни доставки – по преработка и по складиране
В случай, че дейността по складиране и съхранение, която предоставя българското дружество, обезпечава и други цели, различни от обезпечаването на непрекъсваемостта, съответно ритмичността на производствения цикъл от получаване на суровини и материали през производство на готова продукция и нейното съхранение преди преминаването ? към етапа на реализация, би следвало да се приеме, че е налице отделна самостоятелна доставка на услуга по складиране.
Аргумент в насока да се приеме, че складирането само по себе си може да има съществено самостоятелно значение в договорното правоотношение, може да се изведе от т. 3 на Приложение G „ДДС, мита и акцизи“ от проектодоговора, съгласно която българското дружество ще предостави на разположение на нидерландското дружество и в съответните случаи на клиента на същото, или на клиент надолу по веригата, своя акцизен склад и ще изпълни всички митнически и акцизни задължения, съответствия и формалности, свързани със стоката, влизаща в/излизаща от акцизния склад.
Така например ако част от нефтопродуктите не подлежат на преработка, а само на складиране и последващо логистично обслуждане, във връзка с реализацията им, всички дейности по договора, които се извършват от българското дружество по отношение на тези стоки, включително митнически формалности, инспектиране, организиране, товарене, разтоварвне, документиране и координиране, следва да се счетат като комплексна доставка на услугата по складиране.
Предвид твърдяното обстоятелство, че основната цел на нидерландското дружество е услугата по преработка, за извършване на която българското дружество притежава съответния технически и експертен капацитет, следва да се има предвид, че дори и цялата, внесена от нидерландското дружество суровина да подлежи на преработка в рафинерията на българското дружество, в случай, че престоят на готовата продукция в складовете на българското дружество надхвърля времево обичайния за тази сфера на дейност престой с оглед осъществяване на ритмичен процес на производство и експедиране, следва да се приеме, че връзката между производствения процес (ишлеме) и последващите го услуги, извършвани от българското дружество е прекъсната. Намирам, че следва в такъв случай да се приеме, че складирането има самостоятелно значение като база – локация, от която да се извършват последващи доставки за реализация на продукцията, като тези последващи услуги следва да се третират като услуги, съпътстващи услугата по складиране, с идентично данъчно третиране като основната доставка по складиране.
2. Относно мястото на изпълнение на доставките
2.1. място на изпълнение на услугата по преработка
Предвид изложеното по-горе при наличие на комплексна доставка на т.нар. процесинг услуга, мястото на изпълнение на същата ще бъде обусловено от мястото на изпълнение на основната доставка – в случая услугата по преработка. В този случай за определяне мястото ? на изпълнение приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директивата за ДДС). Съгласно цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От текста на изречение второ на цитираната разпоредба е видно, че в случай, че получателят получава услугата на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където същият е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Следователно в този случай е от значение кой е реалният ползвател/получател на доставката на услуга – нидерландското дружество, което е установено в Нидерландия, или постоянен обект на същото дружество, намиращ се на територията на България.
Предвид изложеното, когато нидерландското дружество получава услугата по преработка чрез постоянен обект на територията на страната, то мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната. Ако такъв обект не е налице или не следва да се приема, че предоставените услуги са за нуждите на такъв обект, то мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на Нидерландия.
Съображения относно обстоятелството за липса или наличие на постоянен обект, за нуждите на който нидерландското дружество получава доставката, са изложени в т. 3 от настоящото становище.
2.2. място на изпълнение на услугата по складиране
При наличие на две отделни самостоятелни доставки – доставка на услуга по преработка и доставка на услуга по складиране, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката на услугата по складиране, като по отношение на мястото на изпълнение на доставката на услугата по преработка е относимо изложеното по-горе.
За определяне на данъчното третиране за целите на данъка върху добавената стойност на услугата по складиране/съхранение на продуктите, предмет на договора, следва да се определи дали тази доставка попада под обхвата на някоя от специалните разпоредби за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги и по-конкретно свързана ли е с недвижим имот или не, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Нормата не е изчерпателна, а примерно посочва различни групи услуги, пряко свързани с недвижим имот. Услугата по складиране/съхранение не попада сред посочените примери и поради това следва да бъдат изследвани същностните ? характеристики с оглед тълкуванията на СЕС относно релевантните обстоятелства за определяне на една доставка като свързана с недвижим имот и приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011) по отношение на мястото на доставка на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 31а, параграф 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 07 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директивата за ДДС, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата, и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. В параграф 2, б. „з“ от същата разпоредба е указано, че параграф 1 обхваща по-специално следните случаи – отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, различно от посоченото в параграф 3, б. „в“, включително складирането на стоки, за което определена част от имота е предоставена за изключително ползване на клиента.
Освен изложените по-горе относими норми от ЗДДС и законодателството на ЕС, относима към казуса е и практиката на СЕС в решение по дело C-155/12, RR Donnelley Global Turkey Solutions Poland sp. z o.o, отнасящо се за комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето им в подходящи за складирането места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварване и натоварване на стоките. Тълкуването на Съда по този сходен случай е, че дадена услуга може да попадне в приложното поле на разпоредбата на чл. 47 от Директивата за ДДС, транспонирана в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, само при условие, че предоставянето на складово пространство представлява основна доставка по една-единствена сделка и че на получателя на услугата е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот (т. 39 от решението). Съдът приема, че ако се окаже, че получателите на такава услуга по складиране например нямат никакво право на достъп до частта от недвижимия имот, в която са складирани стоките им, или че недвижимият имот на или в който трябва да се складират последните, не представлява централен и абсолютно необходим елемент от доставката на услуги, такава доставка не може да попадне в приложното поле на чл. 47 от Директивата за ДДС (т. 39 от решението).
Както се отбеляза по-горе съгласно т. 3 от Приложение G „ДДС, мита и акцизи“ от проектодоговора, българското дружество ще предостави на разположение на нидерландското дружество и в съответните случаи на клиента на същото, или на клиент надолу по веригата, своя акцизен склад и ще изпълни всички митнически и акцизни задължения, съответствия и формалности, свързани със стоката, влизаща в/излизаща от акцизния склад. Предвид това, доставената от българското дружество услуга несъмнено има за предмет недвижим имот – съответния склад, който се предоставя на разположение на нидерландското дружество, т.е. налице е осигурен достъп за получателя на услугата до този недвижим имот – склад. Същественото значение на този имот се определя от локацията му, която може да се определи като благоприятна логистична база с оглед последващите доставки на стоката/продукцията към удобни за транспортно обслужване дестинации, включително към дружества, установени на територията на страната.
Предвид изложеното, относно извършваната от българското дружество доставка на услуга по складиране, считам за изпълнено изискването, наложено с практиката на СЕС, за предоставяне на нидерландското дружество на цялостно или частично право за ползване на точно определен недвижим имот, което е елемент от съществено значение за услугата, за да бъде определена доставката като такава, свързана с недвижим имот. Поради това мястото на изпълнение на тази доставка се определя по правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и това е мястото, където се намира недвижимият имот – в случая на територията на страната. Както е посочено в т. 1.3. от настоящото становище, идентично е мястото на изпълнение и на доставките, съпътстващи основната доставка на услуга по складиране – мястото, където се намира недвижимият имот.
За доставчика – българското дружество за тази доставка ще възникне задължение да начисли данък със ставка 20 на сто. Същевременно за получателя по тази доставка, като регистрирано по ЗДДС лице, възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда и при условията на глава седма от ЗДДС.
В случай, че е налице и доставка по складиране, за което от проектодоговора има определени индиции, следва доставките по и свързани със складирането да се документират по начин, осигураващ надежна одитна следа относно времето на престой на съответните стоки в склада и дали същите са били предмет на предшестваща или последваща преработка от страна на българското дружество. Същото е необходимо с оглед осъществяването на последващ данъчен контрол относно определяне характера на доставките и данъчните им основи. При условие, че са налице две отделни самостоятелни доставки – доставка на услуга по преработка и доставка на услуга по складиране, и за същите няма отделно определени по договора цени, данъчните основи на отделните доставки следва да се определят като се използва разумен метод, като например съотношението на разходите за всяка от тях спрямо общите разходи за извършването им.
3. Относно наличието на постоянен обект за целите на данъка върху добавената стойност в България на нидерландското дружество
Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за прилагането на член 44 от Директивата за ДДС „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Съгласно чл. 11, т. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задължено лице има постоянен обект.
„Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефиниране на понятието „постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на СЕС (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги. За да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Т.е., за да се приеме, че нидерландското дружество формира „постоянен обект” за целите на данъка върху добавената стойност на територията на страната, следва дружеството, за целите на получаване на услугите на територията на страната, да разполага с:
– определена структура – индивидуализирана площ, характеризираща се със значителна степен на постоянност, и
– човешки ресурс, необходими за получаването и ползване на тези услуги.
Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че представените документи не отразяват в цялост, от една страна, правоотношението между българското и нидерландското дружество, и от друга страна, правоотношенията между нидерландското дружество и трети страни, на поставения въпрос относно наличието на постоянен обект на нидерландското дружество за целите на ДДС в България въз основа на наличните данни не може да се даде категоричен отговор. Следва обаче да се подчертае, че посочените обстоятелства водят до твърде вероятен извод, че на територията на страната нидерландското дружество формира постоянен обект.
В случая, за да се приеме, че нидерландското дружество разполага с постоянен обект по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, същото трябва да разполага в България със структура, която се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и е подходяща от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да му позволи да получава в България услугата по преработване, предоставяна от българското дружество, и да я ползва за нуждите на своята стопанска дейност, осъществявана на територията на страната.
По отношение на техническите ресурси следва да се има предвид, че самата
собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на
обстоятелството, дали са налице такива технически ресурси на територията на
страната. В това отношение определящо е дали чуждестранното лице разполага с или
иначе казано използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, без
значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
По преписката няма данни нидерландското дружество да разполага със собствени или наети технически ресурси на територията на страната. Видно е от проектодоговора обаче, че същото има пълен достъп до обектите на българското дружество – както до рафинерията, така и до акцизния склад на българското дружество. Аргумент в тази насока се извежда от предвидените правила в Приложение I за „Промишлена и трудова безопасност“ на проектодоговора, което регламентира изрично правото на достъп на служителите и длъжностните лица на нидерландското дружество, както и на служителите на подизпълнителите и превозвачите на нидерландското дружество до рафинерията и приложението по отношение на тях на действащата нормативна уредба във връзка с този достъп.
Предвид цялостната характеристика на правоотношенията между двете дружества, считам, че при новия модел на структуриране на дейността е напълно възможно използването на техническия ресурс на българското дружество в интерес и по усмотрение на и по начин, определян в решаваща степен от нидерландското дружество, на основание на договорните отношения помежду им, тъй като представители на същото имат освен достъп до техническия ресурс (рафинерия, акцизен склад), също така и сериозна намеса в организацията и контрола на технологичния процес на дейността, осъществявана от българското дружество.
Видно от проектодоговора е, че българското дружество действа като косвен представител на нидерландското дружество във връзка с получаването на суровината, както и с последващата реализация на готовия продукт. Съгласно Приложение Н „Технически комитети и Комитети по планиране“ от проектодоговора служители на нидерландското дружество вземат участие в дейността на българското дружество по планирането и контрола на преработката на суровините чрез участие в тези комитети. Комитетите действат на паритетна основа и са с многобройни функции, включително контролна по отношение на производствения процес, респективно по отношение на резултатите от същия. В проектодоговора са предвидени правила за оперативно ръководство и контрол, осъществявани от двата комитета, включително от работните им подгрупи, които заседават освен дистанционно и лично, и се свикват по преценка на ръководителите на двете дружества минумум един път месечно и допълнително при необходимост (т. 1.3.1, т. 2.2.3. и т. 2.2.4 от проектодоговора). Чрез участие в тези комитети служителите на нидерландското дружество участват в дейностите по планиране и контрол по отношение на процеса на приемане на суровината и последващата ? преработка, така също и в приемането и последващата реализация на готовия продукт. Следователно е напълно възможно да се покрива изискването за наличие на човешки ресурси за получаване на услугата по преработка от българското дружество на територията на рафинерията и използването ? за извършване на последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната чрез последващата реализация на готовия продукт.
Т.е., налице са сериозни основания да се предположи, че рафинерията/площадката на българското дружество същевременно е и обект на нидерландското дружество, поради наличието на почти постоянно присъствие на човешки ресурс, съвместно управление на акцизния склад и производствените мощности, и от обстоятелството, че последващите доставки от нидерландското дружество към клиентите, чрез които всъщност нидерландското дружество получава готовия продукт от българското дружество, се извършват от локацията и чрез активите на българското дружество на територията на страната – рафинерията и/или акцизния склад на българското дружество.
Аргумент за приемането, че инфраструктурата на доставчика на услуги може да се счете за постоянен обект на получателя, ако се намира на територията на страната, може да бъде изведен от решенията на СЕС по дело С-260/95 и С-605/11. В същите Съдът индиректно приема, че обект/актив на доставчика на услуги би могъл да се третира като обект на получателя на услугите (срв. напр. т. 3 от приложение G на проектодоговора), ако се намира на територията на страната на разположение на получателя на услугите и чрез него същият получава съответните услуги.
Преценката на обстоятелството за липса или наличие на

5/5

Вашият коментар