Изх. № 26-К-53
Дата:31.03.2014 год.
ЗКПО, чл. 15;
ЗКПО, чл. 16, ал. 2, т. 3;
ТЗ, чл. 134.
Относно: определяне на данъчна основа по реда на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключена между Република България и Китайска народна република
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……..,
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 26-К-53/11.02.2014 г., в което е представена следната фактическа обстановка:
Дружество от Китайската народна република е едноличен собственик на капитала на българско дружество и със свое решение от 06.08.2013 г. (приложено към запитването), взето по реда на чл. 134 от Търговския закон (ТЗ), е извършило допълнителна парична вноска в капитала на българското дружество като сумата на вноската се предоставя на части – към 31.12.2013 г. е предоставена 25,8 % от посочената в решението сума, а през месец януари 2014 г. – 70,8 %. В решението е предвидено, че срокът за връщане на допълнителната парична вноска е десет години и предоставената сума е безлихвена. Целта на допълнителната парична вноска, определена в решението, е плащане на дължима цена за покупка на дялове от капитала на българска компания, всички дължими такси и всякакви други разходи, свързани с покупката на дяловете, както и за покупка на оборудване и машини, необходими за дейността на новопридобитото дружество. Посочвате, че потребността от предоставянето на средствата от едноличния собственик е продиктувана от това, че българското дружество не разполага със собствени финансови средства за реализиране на инвестиционните си намерения на територията на страната.
Поставени са следните въпроси:
1. В случай, че съгласно начина на предоставяне на допълнителната парична вноска (заем) не е предвидена лихва, следва ли такава да бъде определена, спазвайки пазарния механизъм за определяне на размер на дължима лихва (§ 1, т. 32 от ДР на ЗКПО) и съответно да бъде начислена и отразена в отчета за приходите и разходите за периода на погасяване на задължението?
2. С оглед спазването на разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО, следва ли с размера на дължимата лихва (по безлихвен заем) да се намали данъчната основа при определяне на данъчния финансов резултат по годишната данъчна декларация за 2013 г.?
3. Относно прилагането на СИДДО с Китайската народна република следва ли определената лихва за целите на л. 15 от ЗКПО да бъде регулирана и квалифицирана по смисъла на тази СИДДО, респективно какви са последиците от това?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По въпроси, свързани с данъчното третиране по реда на ЗКПО на допълнителни парични вноски, извършени на основание чл. 134 от ТЗ, за които не е определена лихва,нееднократно е изразявала становище (вж. например писмо Изх. № 24-30-95/2007 г., публикувано на интернет страницата на НАП в рубриката Система „Въпроси и отговори”), което поддържаме и към настоящия момент.
Според посочената практика наза целите на чл. 15 и 16 от ЗКПО предоставянето на средства на дружеството за финансиране на негови инвестиционни намерения (какъвто е и настоящият случай, видно от приложеното към запитването решение на едноличния собственик) или за обезпечаване на временна необходимост от оборотни средства, по-скоро може да се отъждестви с обичайните случаи на предоставяне на заем.
В този случай приложение следва данамери разпоредбата на чл. 15 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, включително и в хипотезата при липса на договорена лихва. При тази хипотеза данъчната основа на дружеството, предоставило заема/временната финансова помощ, и данъчната основа на дружеството – получило заема/временната финансова помощ, ще се определят и обложат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Подходящ аналог би могъл да бъде договорът за заем, при който се използва пазарен лихвен процент, при отчитане на всички характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, рискове, свързани със сделката, профил на страните по договора, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата (§ 1, т. 32 от ДР на ЗКПО).
Това означава, че в описания от Вас случай на предоставяне на безвъзмездно финансиране, за данъчни цели следва да бъде определена пазарна лихва и със същата да бъдат извършени корекции на данъчната основа за определяне на данък при източника на китайското дружество (в размер на пазарната лихва) и на българското дружество (в намаление на счетоводния финансов резултат). Във връзка с първия поставен от Вас въпрос тук следва да се посочи, че тези корекции се извършват чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.
Относно прилагането на СИДДО между България и Китайската народна република следва да имате предвид, че по силата на чл. 10, ал. 2 от същата, доходите от лихви подлежат на облагане с данък в държавата на източника, който не следва да надхвърля 10 на сто от брутния размер на реализирания доход. В ал. 3 на чл. 10 са предвидени изключения от това правило, които във Вашия случай, на база на изложената в запитването фактическа обстановка, следва да се заключи, че са неприложими. В тази връзка Република България може да приложи ставката, предвидена в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, която също е в размер на 10 на сто и в тази връзка е в размер, допустим съгласно Спогодбата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘