2_1760-1/16.07.2008
Относно: определяне на данъчна основа при доставкина територията на страната.
Уважаема г-жо Г,
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП гр.Р., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В., изразявампринципно становище, съобразено с действащите разпоредби на ЗДДС.
В писмото си сочите, че през м.март 2008 год. е закупен лек автомобил „Нисан”, който през м.юни с.г. ще бъде продаден на местно физическо лице. Във връзка с продажбата на автомобила поставяте следните въпроси:
1. За документиране на продажбата трябва ли да се издаде фактура и да се състави договор за продажба?
2. За извършената продажба следва ли да се начисли ДДС, предвид факта, че за покупката на автомобила не е ползван данъчен кредит, тъй като доставчикът е ползвал специалния ред на облагане на маржа на цената?
3. Ако автомобилът бъде продаден на стойност по-ниска от покупната му, върху коя от следните три величини трябва да се начисли ДДС – първоначална стойност, балансова стойност или продажна цена?
По въпрос първи:
На основание чл.113, ал.3 от ЗДДС фактура за доставката на автомобила може да не се издава, само когато получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В ЗДДС липса изричен регламент, който да задължава страните по сделката да сключат писмен договор за продажба на автомобил.Такъв се съдържа обаче в разпоредбата на чл.144 от Закона за движение по пътищата, по силата на която собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с нотариално заверен писмен договор.
По въпрос втори:
Чл.50 от ЗДДС определя като освободена доставка, доставката на стока, за която при придобиването й не е било упражнено правото на данъчен кредит от получателя. Разпоредбата е приложима в следните две хипотези:
– когато стоката е използвана изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
– когато при производството, придобиването или вноса на стоката не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 от ЗДДС.
Изхождайки от посочената норма смятаме, че освободена от облагане с ДДС е доставката на стока, за която изпълнителят е начислил ДДС по реда на чл.86 от закона в т.ч. е посочил данъка на отделен ред в издадения данъчен документ, но за този данък получателят по доставката не е упражнил право на данъчен кредит, поради посочените в чл.70 от ЗДДС ограничения.
Предвид обстоятелството, че сте придобили лекия автомобил от лице, което прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, считаме че разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗДДС е неприложима и доставката подлежи на облагане с ДДС.
По въпрос трети:
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика, от получателя или от друго лице и се увеличава и/или намалява с елементите визирани в ал.3-5 от с.чл.
В действащия ЗДДС липсва специално правило за определяне данъчната основа на доставката на употребявани автомобили, които са били дълготрайни материални активи на лицето, поради което данъчната основа в този случай се определя по общите правила на закона.
Регулация на данъчната основа на доставката за целите на облагането с данък върху добавената стойност е регламентирана единствено с разпоредбите на чл.27 и чл.151, ал.3 от ЗДДС.
В описания от Вас случай, данъчната основа на доставката на лекия автомобил, ще бъде равна на дължимата за продажбата цена, увеличена и/или намалена с елементите по чл.26, ал.3-5 от ЗДДС, доколкото с лицето, което получава стоката не сте свързани лица по смисъла на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
‘