.№ М-24-31-88
Дата: 02.12.2014 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 1;
ППЗДДС, чл. 15.
Относно: определяне на данъчна основа при продажба на недвижим имот –
чл. 26, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………. г. е изложена следната фактическа обстановка:
В активите на дружество, което е регистрирано по ЗДДС, е включен урегулиран поземлен имот. На основание сключен договор за покупко-продажба е извършена продажба на 80 % идеални части от посочения недвижим имот. Страните са се договорили, че разходите по извършване на продажбата, в т.ч. местен данък, такса вписване и нотариални такси се разпределят между тях в пропорция 80 на сто за сметка на Купувача и 20 на сто за сметка на Продавача.
За извършената доставка дружеството е издало фактура, като данъчната основа е определена въз основа на договорената между страните цена, която е увеличена с пълния размер на разходите, съпътстващи доставката, независимо от кого са дължими, в т.ч. местен данък, такса вписване и нотариални такси.
В запитването дружеството е посочило, че счита, че е налице противоречива практика между установената от Националната агенция за приходите и Решение № 912 от 20.04.2012 г. на Административен съд – Пловдив по к.н.а.х. дело № 578/2012 г.
В тази връзка въпросът Ви е увеличава ли се данъчната основа само с размера на дължимите и платени от доставчика разходи, съпътстващи сделката или данъчната основа следва да се увеличи с общия размер на тези разходи?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа се увеличава съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
Съгласно чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в определената по реда на чл. 26 или чл. 27 от закона данъчна основа на доставките, за които те са дължими.
Считам, че включването в данъчната основа на дължимите във връзка с доставката данъци и такси съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката. Поради това, при сделките с недвижими имоти данъчната основа включва и данъка, дължим при придобиване на имуществото по раздел III от Закона за местните данъци и такси, нотариалната такса, събирана от нотариуса по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и таксата за вписване на нотариалния акт по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, независимо от кого са заплатени. В този смисъл са и Решения № 11041 от 13.08.2012 г. по адм. дИзх. № 8030/2011 г., № 3520 от 13.03.2013 г. по адм. дИзх. № 8199/2012 г., № 9920 от 02.07.2013 г. по адм. дИзх. № 11411/2012 г. на Върховния административен съд.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘