Относно : Чл.41, ал.1 и чл.57 от ЗОДФЛ
Чл.4, ал.3, т.1,2,4,5 и 6; чл.6, ал.3 от КСО
Уважаема госпожо,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, относно определяне на данъчната година за деклариране по реда на чл.41 и чл.57 от ЗОДФЛ, респективно осигуряване по КСО, при сключен граждански договор за услуга с физическо лице на 23.11.2006 г., която е завършена окончателно на 23.01.2007 г. и възнаграждението е изплатено през м.януари 2007 г.
В чл.13 от Закона за облагане на доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ изрично е посочено, че облагаемият годишен доход е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. От изложените факти в запитването, става ясно, че физическото лице е получило доход за извършена услуга с личен труд през м.януари 2007 г. Следователно независимо от периода на извършване на услугата, след като доходите не са получени през данъчната 2006 година, същите ще се считат за придобити от данъчно задълженото лице през данъчната 2007 година. Съответно, тези доходи няма да се посочват от данъчно задълженото лице /физическото лице/ в годишната данъчна декларация по реда на чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, а ще се посочат в годишната данъчна декларация по реда на чл.50, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в сила от 01.01.2007 г. Респективно фирмата /предприятието/, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ, сметка за изплатените суми и служебна бележка по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ – §10 от ПЗР на ЗДДФЛ, образец утвърден със заповед на министъра на финансите обнародвани в „Държавен вестник”.
На основание гореизложеното, тези доходи изплатени на физическото лице през 2007 г., различни от доходи от трудови правоотношения, няма да намерят отражение в справката регламентирана в чл.57 от ЗОДФЛ /в запитването неправилно е посочен чл.57 от ЗКПО/, която фирмата /предприятието/ трябва да представи до 15 април 2007г. в ТД на НАП по седалището си, а ще се посочат в справката образец регламентирана в чл.73 от ЗДДФЛ.
На поставения въпросза кой периодследва да бъдеосигурено лицетобез да са посочени или представени всички факти и обстоятелства –лицето осигурено ли е на друго основание или е самоосигуряващо се лице, както и възнаграждението което е получено , изразяваме принципното си становище.
Работещитебез трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4,ал.3,т.5 и 6 от КСО. За да подлежи на задължително осигуряванеза инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, лицето което полагатруд без трудовоправоотношение трябва да получавамесечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи и не еосигурено на друго основание през съответния месец. В случай че лицето е осигурено на друго основание през съответния месец, подлежи на осигуряване за посочените рискове, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Вноските се дължат съгласно чл.6, ал.3 от КСО и се разпределят между осигурител и осигурен за 2007г. 65:35.
Ако лицето сеосигурява по реда начл.4,ал.3,т.1,2и 4 от КСО при изплащане на възнаграждениеза работа без трудово правоотношение осигурителни вноскине се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по силата на чл.11 от НООСЛБГРЧ .
При работа по граждански договор се прилага общият принцип на чл.10 КСО. Осигуряването възниква със започване на трудовата дейност и се прекратява с прекратяването й. Тъй като гражданските договори са неформални, няма процедура за установяване началото и края на трудовата дейност.По принцип те съвпадат със срока на договора ако такъв е уговорен.Осигуряването е за периода за който е извършена работата и това е срока на договора при спазванегорецитираните разпоредби.
‘