.№ …………………..
ДО
Дата …………………….
….
Копие:
ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” – СОФИЯ
Изх. № 11-02-0458/04.08.2006 г.
ОТНОСНО: Определяне на данъци и осигурителни вноски при изплащане на комисионно възнаграждение на брокер – физическо лице.
УВАЖАЕМИ Г-Н …,
Във връзка с Ваше писмо до ТД на НАП офис „Център” – гр. София, препратено по компетентност и заведено в ЦУ на НАП с вх. № 24-28-444/04.08.2006 г., изразявам следното становище:
Според описаните в писмото Ви факти – с договор за поръчка в качеството на „доверител” сте възложили на „довереник” – физическо лице, да сключи борсови договори за покупка на продукти като акредитиран брокер, срещу задължението да заплатите на лицето комисионно възнаграждение в процент от стойността на сключените договори.
Нормативната уредба на договора за поръчка е в чл. 280 – 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато редът за възникване на трудово правоотношение и съответно – сключване на трудов договор са регламентирани в глава пета от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност договорът за поръчка се различава от трудовия договор, доколкото при поръчката страните се договорят за конкретен трудов резултат („покупка на продукти на борсата”), трудовия договор има предмет – предоставяне на работна сила. Различни са вътрешните отношения между страните по двата договора: при договора за поръчка довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него и сам организира изпълнението на резултата, докато при трудовия договор работникът или служителят работи под контрол, указания, нареждания и ред, създадени от работодателя. Различно е и разпределянето на риска: при договора за поръчка рискът е за довереника, а при трудовия договор, когато непостигането на резултата е по независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя. Различно е и мястото на изпълнение на договора: мястото, където лицето упражнява своята свободна професия (дом, ателие, работилница, офис и др.) – при договора за поръчка и съответно при трудовия договор – седалището на работодателя или мястото на работата, което се определя взаимно от страните.
Предвид изброените по-горе съществени различия между двата вида договори,считам че договорът за поръчка не може да се приравни на трудов договор и за него следва да се прилага друг данъчен режим. В тази връзка, при изплащането на суми на „довереника” – физическо лице, имайте предвид следното:
1. Лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както е в случая, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ и на основание чл. 36, ал. 1 от същия закон, дължат авансово данък в размер 15 на сто. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОДФЛ. Задължението за удържане и внасяне на данъка възниква след като облагаемият доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗОДФЛ, от всички източници превиши годишния необлагаем доход на физическото лице (чл. 36, ал. 2 от ЗОДФЛ).
На основание 36, ал. 3 от ЗОДФЛ, авансовият данък се определя и внася от платецът на доходите, когато последният е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, предвид препратката в § 1, т. 46 от допълнителната разпоредба на ЗОДФЛ. Данъкът се внася по реда на чл. 50 от закона, т.е. едновременно с тегленето или с банковия превод на възнаграждението от банковата сметка на възложителя, а за касови плащания – до 10-о число на следващия месец.
За удържания данък по реда на чл. 36 от ЗОДФЛ удържащият издава “Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието, и “Служебна бележка“, която се дава на лицето и която се прилага към годишната данъчна декларация по чл. 41 от закона. Образците на въпросните формуляри се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват – актуалните са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1511 от 29.12.2005 г. и са обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 4 от 13.01.2006 г.
Механизмът за удържане на авансов данък и на задължителни осигурителни вноски изцяло е развит в образеца на „Сметка за изплатени суми”. При попълването на образците е необходимо стриктно да се следват указанията и изчерпателно да се вписват исканите данни за данъчно задълженото – физическо лице и за предприятието – платец на дохода.
2. Съгласно чл. 57 от ЗОДФЛ, всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през данъчната година, различен от доход от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалището си.
В конкретния случай, … ще изплати доход (комисионно възнаграждение) на физическото лице – „довереник”, съгласно сключен договор за поръчка. Този доход е различен от доходите по трудови правоотношения и пенсии, поради което … е длъжно да представи в НАП исканата информация по предвидения от закона ред.
Имайте предвид, че на основание чл. 57, ал. 1 от ЗОДФЛ предприятията, изплатили доходи на повече от 10 физически лица, представят справките си само на електронен носител във формат и по ред, одобрен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Електронния формат на справката може да бъде открит на интернет адрес: www.nap.bg.
Справката по чл. 57 от ЗОДФЛ се представя в срок до 15 април на следващата година. Актуалният към момента образец е утвърден със заповед ЗМФ-46/20.01.2006 г. на Министъра на финансите и е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 11/03.02.2006 г.
/М. МУРГИНА/
‘