Изх. №04-05-10
Дата: 04.02.2008 г.
ОТНОСНО: Определяне на годишния размер на данъка от работодател по основно трудово правоотношение на служители, които през 2007 г. са придобили и други видове доходи. Ползване на данъчното облекчение за деца.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (вх. № 04-05-10/27.12.2007 г.), Ви уведомявам следното:
1. Съгласно чл.49, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в редакцията му през 2007 г., работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В тази връзка, в разпоредбите на чл.49, ал.5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
Прилагането на посочените правила за определяне на годишния размер на данъка от работодател, който към 31 декември на данъчната година е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя, не е обвързано с наличието или отсъствието на други видове доходи, придобити от работника или служителя през данъчната година.
2.На основание чл.49, ал.З и 4 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за
2007 г. се намалява с размера на данъчното облекчение за деца, при условие, че
работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31
декември на данъчната година декларация по чл.21, ал.8 от същия закон,
удостоверяваща, че към датата на подаването й са налице обстоятелствата, при които
работникът/служителят има право да ползва данъчното облекчение. Тъй като в
ЗДДФЛ не е указано друго, следва, че, когато е изпълнено посоченото условие,
работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да ползва данъчното
облекчение за деца при определянето на годишния размер на данъка от
работодателя, независимо, че през годината е придобил други видове доходи,
подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация.
3.С изключение на предвиденото в чл.49 от ЗДДФЛ (респективно в чл.42 –
заавансовотооблаганенадоходитеоттрудови правоотношения),данъчните
облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация. В съответствие с
чл.23 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение за деца се ползва с подаване на годишна
данъчна декларация, при условие, че към нея се приложи декларация по чл.21, ал.8
от същия закон.
Видно от гореизложеното, декларация по чл.21, ал.З от ЗДДФЛ се изисква на две отделни основания (чл.23 и чл.49) и за различни цели. Същевременно, в закона не е регламентирана възможността заверено копие на декларацията, предоставена по реда на чл.49, да бъде прилагано към годишната данъчна декларация. Поради тези причини утвърденият образец на декларацията е предвиден както за предоставянето й пред работодателя, така и за прилагането й към годишната данъчна декларация. Ето защо, в указанията за попълване на декларацията по чл.21, ал.З е уточнено, че, когато данъчното облекчение за деца е ползвано чрез работодателя, но физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, към нея трябва да приложи и декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’