Изх. № 24-34-876
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Определяне на годишния размер на данъка от работодател по основно трудово правоотношение на служители, които, в качеството на общински съветници, през данъчната година са придобили и доходи от участия в заседания на общински съвети.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — София и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-876/26.11.2007 г.), Ви уведомявам следното:
На основание § 1, т.26, буква „д“ от допълнителната разпоредба на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ) правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон, са „трудови правоотношения“ по смисъла на ЗДЦФЛ.
Следователно, правоотношенията между съответната община и общинските съветници, избрани при условията и по реда на Закона за местните избори, са трудови правоотношения и съответно – доходите, придобити от физическите лица в качеството им на общински съветници, подлежат на авансово и годишно облагане като доходи от трудови правоотношения.
Съгласно чл.49, ал.2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по основното трудово правоотношение включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл.45 от другия работодател. Видно от цитираната разпоредба, служителите на Министерството на земеделието и продоволствието, които през данъчната година са придобили и доходи в качеството си на общински съветници, могат, но не са задължени да Ви предоставят служебни бележки от другите си работодатели по смисъла на ЗДДФЛ. Образецът на „Служебна бележка“ по чл.45, ал.1 от ЗДДФЛ е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1376 от 26.10.2007 г. на Министъра на финансите (Обн., ДВ, бр.92 от 13 ноември 2007 г.).
Обстоятелството, че не са предоставени служебни бележки от други работодатели, не освобождава работодателя по основното трудово правоотношение от задължението до 31 януари на следващата данъчна година да определи годишния размер на данъка и при наличие на разлика между годишния размер на данъка и размера на авансово удържания данък да приложи правилата за възстановяването или удържането на тази разлика (чл.49, ал.1 и ал.5 – 7 от ЗДДФЛ).
Във връзка с поставените от Вас въпроси е необходимо и уточнението, че по аргумент от чл.52, т.1 от ЗДДФЛ, когато работодателят по основното трудово правоотношение не е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година не е удържан до 31 януари на следващата година, работникът или служителят е задължен да подаде годишна данъчна декларация.
//
‘