ОТНОСНО: Определяне на категория на данъчен дълготраен актив
Постъпило е писмено запитване с вх. № …………./22.06.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”.
В запитването е посочено, че на дружество е изработен фирмен сайт на стойност 760.75 лв. Стойностният праг на същественост за дълготраен материален актив, приет в счетоводната политика на дружеството, е 500 лв. Фирменият сайт е създаден единствено с рекламна цел, да се популяризират предлаганите стоки и продукти на фирмата. Предприятието приема, че счетоводно спопанска операция по създаване на сайта следва да се отрази като текущ разход. За данъчни цели е направена преценка, че разходите във връзка с фирмения сайт следва да се отчетат като данъчен дълготраен актив и да се заведат в данъчния амортизационен план.
Приложено е копие на издадената фактура за изработка на интернет сайт.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1.В коя категория следва да се заведе сайтът съгласно чл. 55 от ЗКПО – в категория IV – софтуер и право на ползване на софтуер или в категория VII – всички останали амортизируеми активи?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ при определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в категории. За всяка една категория законодателят е предвидил различни размери на амортизационните норми с оглед прехвърлянето на данъчната амортизируема стойност на активите и формирането на данъчния финансов резултат. Данъчното законодателство не регламентира правила, по които даден актив да бъде разпределен към една или друга категория данъчни амотизируеми активи. С оглед на това, при определяне на категорията, към която следва да се включи даден данъчен амортизируем актив, е необходимо да се вземе предвид вида, характеристиката, предназначението на актива при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
Популярно разбиране за сайт, формулирано в Уикипедия е следното: „Уебсайт, също така уеб сайт или накратко сайт, е съвкупност от уеб страници, които се адресират на общ URL, който често се състои само от името на домейна или IP адреса и пътя до основната директория („/“) в мрежа, базирана на протокола IP. Всеки уебсайт се хоства на компютър (компютри), наречен уеб сървър, достъпен през мрежа като например Интернет или частни локални мрежи.“ За разглеждането на уебсайтове са създадени специални програми, наречени уеб браузъри. Съществуват различни видове уебсайтове в зависимост от тяхното предназначение, аудитория и съдържание. Сайтовете се съхраняват на уеб сървъра под формата на файлове. Всеки файл съдържа информация, която директно или след някаква обработка се изпраща на уеб браузъра, когато той поиска съдържанието на дадена страница.
Има много видове уебсайтове, които могат да бъдат класифицирани по различни начини. Възможна е следната примерна класификация:
-Електронен магазин – сайт, който служи за продажба на стоки по интернет;
-Корпоративен сайт – сайт, който осигурява основна информация за фирма, организация или услуга;
-Продуктов или промоционален сайт;
-Сайт с база данни – сайт, който служи за търсене и намиране на информация в специфична база данни;
-Други.
За да се ползват основните услуги на Интернет е необходим и софтуер –Web браузер. Софтуерът е компютърна програма, т.е. съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Най-известните компютърни програми, т.е. софтуери, с който потребителите имат пряк контакт и използват най-често, са текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.
Предвид гореизложеното и посоченото в запитването, че е създаден фирмен сайт с рекламна цел, за да се популяризират предлаганите стоки и продукти на фирмата, изразявам становище, че при приетото от дружеството разбиране за представяне на разходите по изработването на сайт като данъчен дълготраен актив, същият не може да се посочи в категория IV – компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони, тъй като сайтът не е софтуер. Това е така, тъй като за да се визуализира информацията, поместена на сайта, е необходим софтуер, т.е. компютърна програма.
От изложеното по-горе е видно, че сайтът не е софтуер и не може да бъде включен в категория IV или в някоя от другите категории от първа до шеста, поради което, считам че, когато разходите отговарят на изискванията за определянето им като данъчен амортизируем актив сайтът следва да бъдат включен в категория VII – всички останали амортизируеми активи.
‘