5_20-00-405/17.10.2011г.
ЗКПО, чл. 50
ЗКПО, чл. 55, ал. 1
ЗКПО, чл. 58 от ЗКПО
В дирекция ОУИ … е постъпило писмено запитване, подадено от Вас, с вх.№ 20-00-405/30.09.2011 г. В запитването поставяте въпроси относно определяне на категорията на активите /елементите/ зафотоволтаична централа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при следната фактическа обстановка:
Основният предмет на дейност на „М.П.” ООД е проектиране и изграждане на фотоволтаични електроцентрали, производство и продажба на електроенергия. Дружеството притежава въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 31.03.2011 г. фотоволтаична електроцентрала І етап.
Въпросът, който поставяте е в коя категория данъчно амортизируеми активи съгласно чл. 55 от ЗКПО трябва да се класифицира фотоволтаичната централа, с включени в нея следните елементи: фотоволтаични инвертори, соларни фотоволтаични модули свързващи кутии, табло за контрол и комуникация, носещи конструкции за монтаж на фотоволтаичните панели, трафомашини?
Изложената фактическа обстановка не е достатъчна, за да изразим конкретно становище, поради което настоящото становище има принципен характер.
Правилата по отношение на данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета „Данъчни амортизируеми активи”от ЗКПО. Данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева (чл. 50 от ЗКПО). Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента наамортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите. От друга страна нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група. Поради това при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се изхожда от неговия вид, характеристики и предназначение при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.
Дълготрайните материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, имат натурално-веществена форма, от които се черпи икономическа изгода и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Съгласно т.3.2. от СС 16 „Дълготрайни материални активи” – ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Такава възможност е регламентирана и в пар.12 от МСС 16 „Имоти, машини съоръжения”. Т.е. цитираните разпоредби на приложимите счетоводни стандарти не регламентират задължение, а дават възможност за самостоятелно отчитане. Съгласно действащото счетоводно законодателство предприятиятаразработват и прилагат собствена амортизационна политика, базирана на специфичните условия на дейността на предприятието и прилагат амортизационни норми, съобразно преценката за предполагаемия срок на годност и начин на изхабяване.
По силата на пар.9 от МСС 16, Стандартът не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява позиция на имоти, машини, съоръжения, оборудване. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може да е уместно да се обединят поотделно незначителни позиции като матрици, инструменти и други и да се приложат критериите към съвкупната им стойност.
В този смисъл е допустимо фотоволтаичната централа, която е актив със сложна структура, като цялост да представлява съоръжение по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, но някои от съставните й части да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи, напр. софтуер и хардуер за поддържане и управление – ІV категория, т. 4 от ал.1 на цитираната разпоредба.
На основание чл. 58 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното с нормативния акт.
Следва да се има предвид и текста на чл. 36 от ЗСч, съгласно който организацията на счетоводната дейност, вкл. и аналитичното отчитане на сложни по своята натурална форма ДМА, е задължение и отговорност преди всичко на съставителите на финансови отчети, които трябва да я предложат на ръководителите на предприятието за одобрение и след това да я приложат. Точната преценка относно принадлежността на активите, предмет на запитването, към определена категория по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО може да бъде направена едва при извършване на данъчна ревизия, чрез която да бъдат установени всички факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
‘