23-22-1398/30.07.2010 г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
чл.97а, ал.1 и ал.4
чл.113, ал.1 и ал.4
чл.124, ал.1, ал.2 и ал.4
ППЗДДС,
чл.79, ал.2
чл.113, ал.1 и ал.3
117, ал.2, т.4, б.”б”
В Дирекция ОУИ .. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № …/23.07.2010 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
… ЕООД се занимава с уеб дизайн и програмиране. До миналата година същото е изпълнявало поръчки за юридическо лице, регистрирано на територията на Франция. След влизането в сила на промените в ЗДДС от 01.01.2010 г. …ЕООД желае да се регистрира по чл.97а от ЗДДС, за да продължи да работи с клиенти извън България.
Поставените въпроси в запитването са следните:
– След като се регистрира по чл.97а от ЗДДС, … ЕООД ще трябва ли да начислява ДДС на българските и чуждестранните контрагенти при възникване на данъчното събитие?
– Ще може ли да се запази досегашната номерация на фактурите или ще е необходимо да бъде започната нова?
– Необходимо ли ще е да се посочва размера на ДДС в дневниците за покупки и продажби?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключения от общия принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е ДЗЛ са предвидени в чл.21, ал.3, ал.4, както и в чл.23, ал.1 от ЗДДС.
Предвид това, че услугата не е с предмет, посочен в чл.21, ал.4 и чл.23, ал.1 от ЗДДС и няма данни предоставяната услуга да се използва за лични нужди или за лични нужди на работници и служители, то за определяне на мястото на нейното изпълнение е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Относно зададените в запитването въпроси, следва да имате предвид следното:
По първи въпрос:
Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.), на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал. 2 от ЗДДС.
По ал.2 от същата разпоредба, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Тъй като… ЕООД предоставя услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на Франция, възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от закона. Предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от закона, при доставки с място на изпълнение извън територията на страната, данък не се начислява.
Съгласно ал.4 на чл.97а от закона, за лицата по ал.1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава задължително не по- късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане-не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл.113, ал.4 от закона). Издадената фактура следва да съдържа задължително реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Чл.79, ал.2 от ППЗДДС указва, че фактура се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. За доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона, като основание за неначисляване на данък, се вписва съответната разпоредба от закона или правилника.
По втори въпрос:
Предвид гореизложеното, сте длъжни да издавате фактури, отговарящи на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, но без същите да съдържат трайно вписаните реквизити по чл.78, ал.1 от ППЗДДС и без да се посочва данък в тях.
Що се касае до номерацията на фактурите, то същата може да бъде запазена, но фактурите следва да притежават реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
По трети въпрос:
Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите.
По смисъла на чл.124, ал.2 от закона, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. А по смисъла на ал.4 на същата разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.
В допълнение към горните текстове, в чл.113, ал.1 от ППЗДДС е указано, че регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.
Също така разпоредбата на ал.3 на чл.113 от ППЗДДС дава възможност да не се подава дневник за покупките.
Следва да имате предвид, че чл.125, ал.2 от ЗДДС, където е регламентирано, че регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл.117, ал.2, т.4, б.”б” на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Лица, регистрирани на основание чл.97а от ЗДДС:
– Съгласно чл.113, ал.9 от ЗДДС нямат право да посочват ДДС в издаваните от тях фактури за извършваните от тях доставки с място на изпълнение в България, които са облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС;
– Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС нямат право на данъчен кредит за закупени от тях стоки или получени услуги;
.’