определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е д

Изх. № 20-00-66
15.04. 2013 г.
чл. 31, т. 3 от ЗДДС
чл. 27, ал.2 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва ремонтни услуги на авиационна техника на дружество, установено на територията на страната и регистрирано като авиационен оператор в регистъра на Главна дирекция ,,Гражданска и въздухоплавателна администрация”.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли да се начислява нулева ставка на данъка при извършване на ремонтни услуги на авиационна техника, съгласно чл. 31, т. 3 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По смисъла на чл. 31, т. 3 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези по т. 2, буква „в”; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т.1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Съгласно чл. 27, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), за доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство;
2. фактура за доставката.
В конкретния случай, ако са налице изискуемите по чл. 27, ал. 2 от ППЗДДС доказателства и е извършена съответната услуга на въздухоплавателно средство, то съгласно разпоредбата чл. 31, т. 3 от ЗДДС тя ще се третира като облагаема с нулева ставка на данъка.
В случай, че в качеството на доставчик сте издали фактура за доставката с начислен данък 20%, то издадения документ се определя като погрешно съставен по чл. 116 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
На основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС зa погрешно съставени документи се смятат издадени фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са oтразени в отчетни регистри (на доставчика или на получателя), за анулирането се съставя протоколпо чл. 116, ал. 4 от ЗДДС за всяка от cтраните.
Следва да се има предвид, че съгласно Приложение № 12 от ППЗДДС при анулиране на документ, същият следвада се отрази с обратен знак в отчетните регистри, в които е бил отразен първоначално от участниците в доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар