1_196/10.12.2010
ЗДДС – чл. 21, ал. 2
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” – ……… изразяваме принципното си становище:
В запитването посочвате, че ще извършвате услуга на територията на страната на фирма, която е установена извън общността. Посочвате, че разполагате с договор с фирмата и имате издадена фактура към данъчнозадълженото лице. В тази връзка задавате въпроса с какви„доказателствени документи”трябва да разполагате освен фактура и договор?
Основното правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставки на услуги след 01.01.2010 г. е уредено в чл. 21 от ЗДДС.Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В този смисъл, ако се твърди, че чуждестранния съконтрагент е търговец, т.е. данъчно задължено лице, извършващо независима икономическа дейност, със седалище извън общносттаи няма постоянен обект, във връзка с който му се оказва услугата в България и за това са налице доказателства би могло да се направи предположение, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната.От направеното запитване не може да се конкретизира вида на услугата, с цел евентуално прилагане на специфичните разпоредби относно мястото на изпълнение на доставката .
Във връзка с чл.113 от ЗДДС за извършени доставки с място на изпълнение извън територията на страната доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице следва да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл.114 от с.з. Издадената фактура се описва в дневника за продажбите по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че изложеното становище е принципно, като облагането следва да бъде извършено съобразно конкретиката на фактите и обстоятелствата. Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на права, произтичащи от тази сделка. С оглед визирания в чл.4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме на база представени от задълженото лице писмени доказателства за съществуващи или несъществуващи конкретни доставки, респективно ще приеме за доказани или недоказани определени факти и обстоятелства.
‘