2_381/ 08.04.2014
КСО-чл.4, ал.3, т.2
чл.6, ал.7
чл.6, ал.8
ОТНОСНО: определяне на осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски за собственик на ЕООД
Собственик на ЕООД и се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. За периода от 2003 г. до 2010 г. осигурителните вноски са внасяни върху избран осигурителен доход, различен от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. За периода 2003-2010 г. лицето не е декларирало получен доход, като самоосигуряващо се лице и не е подавало годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и чл.50 от ЗДДФЛ.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1.Следва ли за периода 2003 г. – 2010 г. лицето да прави корекции на декларирания от него осигурителен доход, предвид обстоятелството, че осигурителните вноски са внасяни върху доход по-висок от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ?
2.Може ли да се приеме, че за периода 2003-2010 г.,лицето е имало възможност да се осигурява върху избран от него месечен осигурителен доход по-висок от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, независимо от това, че няма получени доходи като самоосигуряващо се лице ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица- членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка.
На основание чл.6, ал.7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително собствениците на ЕООД, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година.
Предвид разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО, самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а до 31.12.2006г. по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Когато разликата между декларирания облагаем годишен доход и внесените през годината месечни авансови осигурителни вноски е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски за: фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване. Ако разликата е отрицателна са налице надвнесени осигурителни вноски, освен когато декларирания облагаем годишен доход е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО.
Когато самоосигуряващото се лице е внасяло осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход, чийто размер е по-голям от минималния, а средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на ГДД, е под минималния осигурителен доход, както и в случаите когато лицето няма облагаеми доходи за съответната година, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година.
Внесените над този размер осигурителни вноски се считат за недължимо внесени и могат да бъдат възстановени или прихванатипо реда на чл.128 и 129 от ДОПК, по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващаве или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предидено друго.
Следва да се има предвид, че възстановяването на осигурителни вноски се извършва само за фонд „Пенсии”, тъй като предвид разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО при годишно изравняване на осигурителния доход се довнася осигурителна вноска само за фонд „Пенсии”, поради което липсва норамтивно основание да бъдат възстановявани осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство” /ОЗМ/ на самоосигуряващото се лице, избрало да се осигурява и в този фонд и с възможност да черпи права при настъпване на осигурителния риск, върху избрания от него осигурителен доход.
На основание предвиденото в чл.157, ал.6 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО уеднаквяване на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд издравното осигуряване, неоснователно внесените осигурителни вноски за тези фондове също могат да са обект навъзстановяване или прихващане.
При определяне на окончателния размер на осигурителния доход, включително в случаите когато се извършва довнасяне или възстановяване на осигурителни вноски, не следва да се коригират подадените през годината данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице”, поради липса на нормативно основание за товав КСО и в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Коригирането на данни може да доведе и до неправилно определяне на паричните обзщетения, отпускани и изплащани от държавното обществено осигуряване.
От всичко изложено до тук следва, че окончателният размер на месечния осигурителен доходе обвързан с действителния доход на лицето, деклариранв справкатакъм ГДД по ЗДДФЛ. С годишното изравняване се цели да се приведат в съответствие получените от трудовата дейност през годината доходи с внесените авансови вноски върху избрания месечен доход. След като задълженото лице не е декларирало облагаеми доходи като физическо лице собственик на ЕООД за извършена трудова дейност в дружеството с личен труд с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ /чл.41 от ЗОДФЛ/, осигурителните вноски са дължими върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, който става и окончателен размер на месечния осигурителен доход за лицето.
Следва да се прави разлика между избрания месечен осигурителен и облагаемия доход на лицето. В тази връзка са и съответните решения на ВАС (например Решение № 10711 от 18.07.2011 г.), в които съдът се е произнесъл, че според кодекса меродавен е не избраният от лицето доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално получения доход от лицето, деклариран от него в справката към годишната данъчна декларация.
Още едно нормативно потвърждение на изложеното е, че според разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, именно окончателния размер на месечния осигурителен доход за съответната година се вписва в осигурителнитекнижки на лицата. ‘