осигуряване на физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, наети по трудово правоотношение в дружеството

2_380/ 05.03.2010 г.
КСО- чл.4, ал.1, т.1
чл.4, ал.3, т.2
ОТНОСНО: осигуряване на физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, наетипо трудово правоотношение вдружеството
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че в дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите /ДЗЗД/, единият от членовете е определен за представляващ и управляващ. Другият съдружник не полага личен труд в дружеството и не е регистриран като самоосигуряващо се лице. Същият е назначен от управителя като работник в пералня по трудов договор в неперсонифицираното дружество. За работата си по трудовото правоотношение лицето е осигурено по чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, като работник. Във връзка с изложеното и предвид липсата на изрична уредба в Кодекса на труда, забраняваща сключване на трудов договор със съдружник в неперсонифицирано дружество, поставяте следните въпроси:
– подлежи ли лицето на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове като работник и има ли нарушение на трудовото или осигурително законодателство ?
– следва ли съдружника който работи по трудово правоотношение да се осигурява едновременно и като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО ?
– може ли НОИ да откаже заверяване на осигурителна книжка на съдружника ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня в който започнат да упражняваттрудова дейност и продължава до нейното прекратяване.
В този смисъл за да възникне основание за осигуряване на физическо лице с който е сключен трудов договор по Кодекса на труда, той следва да упражнява лична трудовадейност като работник или служител в дружеството.
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/.Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии.
Когатотрудовата дейност на физическите лица членове на неперсонифицирани дружествасе извършва само по изрично сключен трудов договор, осигуряването се извършва при условията за трудовите договори – като работник или служител. Ако лицето, работещо по трудов договор с дружеството полага личен труд в дружеството, извън трудовото си правоотношение, той е длъжен да се осигурява и на двете основания – като работник (служител) и като самоосигуряващо се лице, в хипотезата когато не е определен за управител с възнаграждение, до максималния размер на осигурителния доход. В този случай осигурителния стаж ще се зачита в съотношение 4 години за 5 години за придобиване право на пенсия, ако по трудовия договор работи при пълно работно време/чл.9, ал.8 от КСО/.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /2000лв. за 2010г./, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение, следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентен орган по въпросите свързани с приложението на трудовото законодателство каквито са тези, свързани с наемане на лица по трудов договор, включително и с физически лица, членове на неперсонифицирани дружества. По въпросите свързани с приложението на трудовото законодателство следва да се обърнете към Министерство на труда и социалната политика и/или ИА „Главна инспекция по труда”, а компетентността по издаване и заверяване на осигурителни книжки принадлежи на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Оценете статията

Вашият коментар