Определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни

2_ 1786/04.12.2012 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.1;
чл.6, ал.2;
НЕВДОВ – чл.3, ал.1;
ОТНОСНО: Определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни
вноски
В изложената в писмото Ви фактическа обстановка описвате, че изплащате допълнителни възнаграждения – тринадесета заплата на част от наетия списъчен персонал.
Поставяте следните въпроси:
1. Как следва да определите осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски?
2. Следва ли тринадесетата заплата, да е регламентирана във вътрешните правила за организация на работната заплата, въпреки, че не се получава от всички служители, а само от тези, които са определени от изпълнителния директор?
3. Тази тринадесета заплата, с която стимулирате част от работещите при Вас лица, представлява ли доход за месеца, през който е начислена и изплатена или се отнася за предходните месеци на годината?
4. Има ли нормативи ограничения за размера на тринадесетата заплата?
5. Как следва да се формира осигурителния доход при целеви премии, получавани през годината, върху които се дължат осигурителни вноски?
6. Как се определя дали целевите помощи са допълнителни възнаграждения, които се включва към заплатата за определен период от време или се начисляват в месеца, през който са изплатени?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Коледната добавка или тринадесета заплата се изплаща в края на календарната година. По своя характер тя представлява допълнително възнаграждение за положения от работниците и служителите труд по трудово правоотношение за цялата текуща календарна година. Това възнаграждение има характера на премия, която се изплаща въз основа на оценка на положените усилия и постигнатите резултати. По принцип така наречената тринадесета заплата се изплаща по преценка на работодателя, тя няма задължителен характер, нито твърдо установен размер или пък минимален праг. В бюджетната сфера регулирането й през годините става с постановления на МС.
В частния сектор средствата за работна заплата не са бюджетни и работодателят може по своя преценка да даде тринадесета заплата или коледна премия на служителите и работниците си според механизма, въведен с вътрешните правила или в размер, какъвто прецени и конкретно за всеки поотделно.
Изплатените допълнителни възнаграждения, като тринадесета заплата, коледна или великденска заплата и други подобни възнаграждения, давани на основание колективни трудови договори или постановления на МС и имащи характер на премии, се отнасят за месеца, в който са изплатени, с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход.
При изплащане на годишни премии, отнасящи се за резултати за годината, тези възнаграждения следва да се разпределят пропорционално на месеците, за които се отнасят, с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски.
Следва да имате в предвид, че въпроса, свързан с вътрешните правила за организация на работната заплата е уреден в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По този въпрос, както и по въпроса, свързан с ограниченията на размера на тринадесетата заплата, НАП не е компетентна да изрази становище.
 

Оценете статията

Вашият коментар