2_ 183 / 02.03.2016 г.
ЗКПО – чл.26, т.2;
ЗКПО – чл.204, т.2, б.“а“
ЗКПО – чл.206, ал.1 и чл.208;
ЗКПО – чл.213, ал.2;
ЗКПО, ДР – §1, т.34;
КТ – чл.293 и чл.294;
Относно: Прилагане на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ДР на ЗКПО/.
Провели сте Общо събрание на работниците и служителите по реда на чл.293, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за разпределяне на средствата, свързани със социалната политика на общинското учебно заведение, което представлявате. Общото събрание е взело следните решения:
– Средствата за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ да се използват като се начисляват към работната заплата в размер, определен в чл.47, ал.1 от „Отрасловия колективен трудов договор в системата на народната просвета“;
– При изявено желание от страна на работници и служители, включително и наетите по договор за управление и контрол /наетият персонал/, средствата за СБКО могат да се използват и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване /ДДПО/. За целта работодателят ще сключи договор с пенсионноосигурително дружество;
– За тази част от наетия персонал, която желае средствата за СБКО да бъдат използвани за ДДПО, съставяте списък, който е неразделна част от Протокола на Общото събрание.
В списъка за ДДПО са се включили една част от работниците и служителите, но той е отворен и към него могат да се присъединяват и други членове от наетия персонал.
Тези решения на Общото събрание на работниците и служителите са взети с абсолютно мнозинство от присъстващите на него.
Във връзка с описаното, поставяте следните въпроси:
Изпълнени ли са изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, разходите за ДДПО да се признават за „социален разход, предоставен в натура“;
Има ли основание да бъде оспорвано сключването на такъв договор.
Предвид описаната фактическа обстановка и действащата към момента нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.204, т.2, б.“а“ от ЗКПО, социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, включват и разходи за вноски /премии/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“.
За да бъдат определени изразходваните суми като социални разходи, предоставени в натура, те следва да отговарят на определението за социални разходи, дадено в т.34 на § 1 от ДР на ЗКПО: „Социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени в чл.293 от същия кодекс или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношение под каквото и да е форма по отношение на получените социални придобивки“.
Съгласно изложеното в запитването:
– Провели сте Общо събрание на работниците и служителите по реда на чл.293, ал.1 от КТ за начина на разходване на средствата за СБКО.
– Едно от решенията на Общото събрание е тези средства да бъдат изразходвани за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за тези от наетия персонал, които пожелаят. Тази опция е гласувана от всички присъстващи. Т.е. това е избор на работниците и служителите.
– Предвидена е възможност за включване и на други работници и служители към този вариант на разпределяне на средствата за СБКО, ако пожелаят това на по-късен етап, с което е налице достъпност на тази социална придобивка.
При така описаните в запитването условия на разходване на средствата за социални придобивки и изискванията на разгледаните норми на ЗКПО, разходите за ДДПО отговарят на определението, дадено в § 1, т.34 от ДР на ЗКПО за социални разходи, попадащи в обхвата на чл.204, т.2 от закона.
Социалните разходи по чл.204, т.2, б.“а“ от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице съгласно и при условията на чл.208 от закона. В случай, че разходите за вноски /премии/ за ДДПО месечно за едно наето лице надхвърлят тази сума, разликата над 60 лева подлежи на облагане с данък върху разходите съгласно чл.213, ал.2 от ЗКПО.
В случай, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи, съгласно чл.213, ал.3 от закона.
Данъчната ставка е в размер на 10 на сто, уредено в чл.216 от ЗКПО.
Съгласно чл.206, ал.1 от закона, разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.
За да бъдат признати социалните разходи за данъчни цели, те следва да са документално обосновани по реда на чл.10 от ЗКПО. В случай на липса на документална обоснованост, с техния размер се преобразува счетоводния финансов резултат за годината по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, съгласно която, когато между работодателя и лицата, получили социалните придобивки възникват парични взаимоотношения под формата на предоставяне на парични средства, тогава социалните разходи няма да се третират като предоставени в натура по реда на чл.204. т.2 от ЗКПО и ще подлежат на облагане като доход на физическите лица по реда и при условията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
‘