2_ 173/08.02.2013 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7;
чл.4, ал.3, т.2;
чл.4, ал.4;
ЗЗО- чл.40, ал.1, т.2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.1
чл. 1, ал. 2
чл.2, ал.3
ОТНОСНО: Осигуряване на управител на търговски дружества
В него коментирате прамяната в чл.4, ал.1, т.7 от КСО, в сила от 01.01.2013 г. и излагате следната фактическа обстановка: собственик и управител сте на две ЕООД и съдружник в ООД. Посочвате, че нямате сключен договор за управление и контрол в писмена форма с определено възнаграждение и не получавате такова и в двете ЕООД. От 01.01.2013 г. едното ЕООД няма да извършва дейност. Избрали сте да се осигурявате в едно от трите търговски дружества и получавате възнаграждение за положен личен труд.
Поставяте въпроси за това, как следва да се осигурявате от 01.01.2013 г. в качеството си на собственик и управител на две ЕООД и съдружник в ООД.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигуряването и като основен принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 и/или чл.4, ал.3, т.2от КСО, т.е. като управители на търговски дружества и/или като самоосигуряващи се лица.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако тези лица упражняват дейност по управление и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение, подлежат на осигуряване по този ред. Ако обаче такова не е определено, въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване заинвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (съгласно чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) (основание чл. 4, ал. 10 от КСО).
Съгласно чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по свой избор.
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължат осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл.6, ал.8 от КСО).
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
‘