Относно: Определяне на периода за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при презавеждане на скоки втора употреба в ДМА.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: На „СМ” ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА с ревизиран период 01.01.2007 – 31.12.2007 г. по ЗКПО и ЗДДФЛ и от 01.09.2007 г. до 31.05.2008 г. по ЗДДС. При ревизията е установено, че дружеството е „дилър” на стоки „втора употреба” – автомобили, машини, техника, за които е избрало да прилага общия ред на облагане на доставките съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗДДС. С МД от м.11.2007 г., м.12.2007 г. и м.03.2008 г. са внесени стоки. От МД е видно, че стоките не отговарят на изискванията на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, в която е дадено определение за „нови превозни средства”, т.е. в процеса на икономическата си дейност, дружеството внася стоки втора употреба с цел да ги продаде. Същото се явява дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. По цитираните в запитването МД за внос на стоки втора употреба, ревизираното лице е упражнило правото си на данъчен кредит в периода на издаването им – през м.11.2007 г., м.12.2007 г. и м.03.2008 г.
По МД са заприходени стоки по дебита на сметка 304 „Стоки”, но не е спазен принципа на чл. 151, ал. 4 от ЗДДС.
Тъй като описаните стоки не са продадени и същите са налични, с РА на основание чл. 151, ал. 4 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит, тъй като то изобщо не е възникнало през м.11.2007 г., м.12.2007 г. и м.03.2008 г.
РА е обжалван, като към жалбата са приложени допълнителни доказателства: Считано от 01.06.2008 г. дружеството взема решение да заприходи всички налични стоки /машини/ като ДМА, с които започва да осъществява СМР. Приложен е хронологичен регистър за периода 01.06.2008 г. – 30.06.2008 г., от който е видно, че дружеството извършва прехвърляне на непродадените стоки от внос за м.11.2007 г., м.12.2007 г. и м.03.2008 г. от сметка 304 „Стоки” в сметка 205 „Транспортни средства”. На база тези доказателства се иска право на признаване на данъчен кредит на процесните машини.
Постановено е Решение на Директора на Дирекция „ОУИ”, с което се потвърждават констатациите на органите по приходите свързани с непризнат данъчен кредит за м.11.2007 г. и м.12.2007 г. независимо от представеното ново доказателство, тъй като срокът за упражняване на данъчен кредит е изтекъл съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 151, ал. 4 от ЗДДС.
Със ЗВР е възложена нова ревизия по ЗДДС с обхват 01.10.2007 г. – 30.11.2007 г. и 01.03.2008 г. – 31.03.2008 г. и по ЗКПО с обхват 2007 г. В хода на новото ревизионно производство органът по приходите е установил, че действително към 01.06.2008 г. са взети съответните счетоводни операции и процесните машини са заведени в сметка 205 „Транспортни средства”. Представена е инвентарна книга и ДАП.
С цел установяване на наличната техника, органът по приходите е извършил инвентаризация, документирана с протокол. Инвентаризацията е установила, че процесните машини са налични. Изискани са допълнителни доказателства в подкрепа твърденията на дружеството, че тази строителна техника вече не е стока, а ДМА. Представени са 84 бр. фактури, издадени от ревизираното лице на различни клиенти за извършени услуги с горепосочената техника. Приложени са справки за отработените машиночасове по дати за отделните машини.
Зададен е следният въпрос: При презавеждане на стоки втора употреба от сметка 304 „Стоки” в сметки от група 20 „ДМА” при спазване срока за упражняване на данъчен кредит определен в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, дружеството има ли право на данъчен кредит?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем, т.е. правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при внос стоки втора употреба ще възникне в периода, през който е осъществена от дружеството последващата продажба на същото.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че дружеството /дилър на стоки втора употреба/ е взело решение /считано от 01.06.2008 г./ да въведе закупените стоки в употреба за нуждите на дейността сикато ДМА, а правото на приспадане на данъчен кредит е ползвано през м.03.2008 г.
В този случай правото на приспадане на данъчен кредит следва да се упражни с взимане на решението за въвеждане в употреба за нуждите на дейността на данъчно задълженото лице, т.е. от 01.06.2008 г., при условие, че не е изтекъл периода за упражняване на това право по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл е писмо с Изх. № 24-33-141/13.01.2009 г на Изпълнителния директор на НАП, относно прилагане на разпоредбите на глава седемнадесета от ЗДДС.
Тъй като в конкретния случай правото на данъчен кредит е упражнено в период, преди да е налице такова право, за данъчно задълженото лице възниква задължение за плащане на лихва за забава върху така преждевременно упражнено право на данъчен кредит. Лихвата се дължи на основание чл. 72 от ЗДДС във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, когато в резултат на така упражненото право на данъчен кредит е намален подлежащият на внасяне съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС данък.
‘