определяне на погасителната давност за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице /едноличен търговец/

2_2559/ 13.11.2009 г.
КСО – чл.115
НООСЛБГРЧ- чл.1,ал.1 и ал.2
ОТНОСНО: определяне на погасителната давност за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице /едноличен търговец/
Съгласно изложеното в запитването за четири месеца от 2000 г., когато сте били в чужбина, през 2001 г. и до 10.01.2002 г. не сте внасяли осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице-едноличен търговец. Твърдите, че за посочените периоди не сте упражнявали дейност като едноличен търговец и в потвърждение на това сте подали нулеви годишни данъчни декларации. Декларация за прекъсване на трудовата дейност сте подали от 10.01.2002 г. Във връзка с изложеното желаете да разберете, тъй като са изминали повече от 5 години от срока в който вноските са станали дължими, може ли да се приложи нормата на чл.115 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за изтекла погасителна давност икак се доказва това ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база свързана със социалното и здравно осигуряване, изразявам следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО „ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4и продължава до прекратяването й”. В този смисъл за да възникне основание за осигуряване нафизическо лице, регистрирано по Търговския закон като едноличен търговец, следва да е налице упражняване налична трудовадейност в това качество. За упражняване на трудова дейност от едноличния търговец се приема всяко действие по повод функциониране на неговото предприятие.
Задължението за осигуряване за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството(чл.1,ал.1 и ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина/НООСЛБГРЧ/). До 2005г. тези декларации се подаваха в компетентното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат. Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.8 от КСО/.
На основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ едноличните търговци, подлежат и на задължително здравно осигуряване, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния и по голям от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на самоосигуряващи се лица, които пребивават за определен период в чужбина, когато не са прекратили по установения ред задължението си за осигуряване. Затовапосоченият осигурителен режим, на задължително осигуряване, следва да се прилага и когато едноличния търговец пребивава в чужбина. За оповестяване и съответно за доказване на прекъсването /временното преустановаване/ на трудовата дейност на едноличния търговец, доказателственото средство е посочената декларация/по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ/, подадена от дата 10.01.2002 г.
Относно правната същност на погасителната давност, тя епериод от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение.
Считано от 1 януари 2000 г. приложим закон за погасителната давност относно осигурителните задължения за държавното обществено осигуряване е Кодекса за социално осигуряване и по точно разпоредбата на чл.115, ал.1, съгласно която, вземанията за невнесени осигурителни вноски и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Срокът започва да тече от момента, в който осигурителните вноски са станали изискуеми. За авансовите вноски за сметка на самоосигуряващите се лица това е 10-то число на месеца, следващ този за който се дължат /чл.7, ал.3 от КСО/. За вноските върху окончателния размер на осигурителния доход, срокът е 30-дневен от датата на подаване на данъчната декларация за съответната година/чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧ/. Счита се, че вземането е погасено по давност в деня следващ изтичането на петгодишния давностен срок.
В ЗЗО липсват разпоредби как тече погасителната давност за здравноосигурителните вноски. По своя характер те представляват държавни публични вземания (чл. 13, ал. 2, т. 1 от Данъчния процесуален кодекс/ДПК/ /отм./). Когато няма изрични разпоредби в специалните закони, уреждащи правоотношенията в съответната област, се прилагат субсидиарно общите разпоредби на ДПК/отм./. В случая приложим е текста на чл. 140 от ДПК /отм./ – задълженията за здравноосигурителни вноски се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Давността не е производство по ДОПК. Тя е институт, регламентиращ последиците по отношение на вземането в случаите на липса на достатъчна активност от страна на кредитора да събере същото в законоустановения срок. Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Поради това органите по приходите следва да прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника. Искането за прилагане последиците на изтеклата погасителна давност следва да е в писмена форма.
След постъпване на искане за прилагане на последиците от изтекла погасителна давност, може да се образува ревизионно производство в хода на което задълженията, за които органът по приходите констатира, че са погасени по давност, ще бъдат посочени отделно в ревизионния акт.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »