определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверения на дългосрочно командировани работници и служители от български министерства на територията на други държави – членки

Изх. №24-00-6
Дата: 01.04.2008 год.
Относно: определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на удостоверения на дългосрочно командировани работници и служители от български министерства на територията на други държави – членки
На основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, давам следните задължителни указания:
При наличие на трансгранична ситуация (трудова заетост на територията на друга държава – членка), приложимото осигурително законодателство спрямо лицата, които попадат в персоналния обхват на Регламент 1408/71 се определя според разпоредбите на Дял II от този регламент (чл. 13-17).
В чл. 13(1) е изведен основния принцип, че за едно наето лице е приложимо законодателството на само една държава – членка, като според основното правило въведено с чл. 13(2)(а), това е законодателството в държавата на трудова заетост.
За държавните служители в регламента е предвидено изключение от основното правило и са въведени особени правила за лицата, които са наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби.
По силата на чл. 13(2)(г) от Регламент (ЕИО) 1408/71, държавните служители и приравнените на тях лица са подчинени на законодателството на държавата – членка, на което се подчинява учреждението в което работят.
Следователно, държавните служители, дългосрочно командировани на територията на друга държава – членка от учреждение, подчинено на българското законодателство (министерство), остават субект на българското осигурително законодателство.
За удостоверяване това обстоятелство се издава формуляр Е 101 на основание чл. 13(2)(г) от Регламент (ЕИО) 1408/71. За предпочитане е удостоверението да се издава преди началото на периода на командироването, но може да бъде издадено по време на този период или дори след неговото изтичане, като в този случай ще влезе в сила със задна дата.
Въпреки, че в регламента за прилагане на Регламент 1408/71 не е изрично уредено, кой следва да подава искането за удостоверение Е 101 в случаите по чл. 13(2)(г), считаме, че то може да бъде подадено както от държавния служител, така и от българското министерство с което лицето е в служебни правоотношения.
Що се касае до максималния период през който лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство, по отношение на държавните служители в регламента не са предвидени ограничения. При наличие на условията за издаване на удостоверение Е 101 на държавен служител, формулярът може да покрие целият период за който е изпратено лицето, като в случай на удължаване на срока, следва да се подаде ново искане.
По отношение на лицата, които са дългосрочно командировани от Министерство на отбраната, като се вземе предвид, че кадровата военна служба се изпълнява по реда на специален закон и отчитайки спецификата на тази професия, считаме че кадровите военнослужещи следва да бъдат приравнени на държавните служители с оглед прилагане разпоредбите на Дял II от Регламент 1408/71.
Съгласно чл. 16(2) от Регламент 1408/71, гражданите на Република България, които са наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, могат да изберат да бъдат подчинени на законодателството на изпращащата държава – членка (България). С оглед определяне на приложимото законодателство, като дипломатически мисии и консулски служби следва да се третират задграничните представителства на Република България, които осъществяват дипломатическа и/или консулска дейност в други държави – членки или при международни правителствени организации, разположени на територията на други държави – членки:
1.посолствата;
2.постоянните представителства и постоянните делегации при международните
правителствени организации;
3.генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските
агентства;
4.дипломатическите бюра и бюрата за връзка;
5.други.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 16(2) от Регламент 1408/71 не се отнася за държавните служители (и приравнените на тях лица), тъй като приложимото спрямо тях осигурително законодателство се определя на основание чл. 13(2)(г) от регламента. Според Решение № 89 от 20 Март 1973 г. на Административната комисия на Европейските общности за социална сигурност на работниците – мигранти, чл. 16(2) от Регламент 1408/71 се прилага единствено спрямо работещи по трудово правоотношение, които са наети в дипломатически мисии или консулски служби.
Предвид това, лицата в трудови правоотношения с българско министерство, които са изпратени на работа от това министерство в задгранично представителство на Република България в друга държава – членка, могат да упражнят правото си на избор да останат подчинени на българското осигурително законодателство на основание чл. 16(2) от Регламент (ЕИО) 1408/71.
Правото на избор трябва да се упражни за първи път в срок от три месеца след датата на наемане на лицето на работа в съответната дипломатическа мисия или консулска служба чрез подаване в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на удостоверение Е 103 с попълнена от лицето част А (с изключение на т. 6 от формуляра).
Това право на избор може да се подновява в края на всяка календарна година и няма обратна сила. Следва да се има предвид, че както упражняването, така и подновяването на правото на избор се извършва от лицето.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар