Изх. № 94-00-149
16.08.2013 г.
Регламент(ЕО)883/2004
Чл. 11, т. 1
Чл. 11, т.3, б. „а”
Чл. 13
Регламент (ЕО) 987/2009
Чл. 14
КСО
Чл. 4, ал. 1 и 2
Чл. 4, ал. 1, т. 7
Чл. 4а
Чл. 4, ал. 3, т. 1-6
Вдирекция „Обжалване и данъчно-осигурителнапрактика” ..е постъпило Вашеписмено запитване,приетопод № 94-00-149 от 01.08.2013 г. относноопределяненаприложимотоосигурителнозаконодателствовъввръзкас Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004 .
В запитванетое изложенаследнатафактическаобстановка:
Xеиталианскагражданка и внасяосигурителнивноскивИталия, откъдетоочаквадаполучипенсия. ЕдновременностовалицетоеспостояннопребиваваневРепубликаБългария.От19.01.2012г.X еедноличенсобственикиуправителнабългарскотърговскодружествоYEООД.
Взапитванетонесеупоменава далимеждуX иYЕООДесключендоговорзауправлениеиконтрол пореданачл.147отТърговския закон(ТЗ)въввръзкасчл. 141отсъщиязакон и далиналицетоеопределеновъзнаграждениезаизвършванатауправленскадейност.
ОтинформационнатасистеманаНАПсеустанови,чеX евнасялавноскизафондоветенадържавнотообщественоосигуряване(ДОО)за2012г.и2013г.катосамоосигуряващоселице.Залицетосавнасяниивноскизаздравноосигуряванезанякоимесецина2007г.,2009г.,2010 г.,2011г.,2012г.,2013г.
Въввръзкасвъзникналияказуссапоставениследните въпроси:
Каквиосигурителнивноскиседължатпобългарскотозаконодателствозаиталианскагражданка,коятовнасяосигурителнивноскивИталия, имапостояннопребиваваневР.Българияиеедноличенсобственикиуправителнабългарскотърговскодружество?
Предвид поставения въпроси относиматакъмнего нормативна уредба, изразявам следното становище:
Поотношениеналицата,гражданинадържави-членкинаЕвропейскиясъюз (EС),коитоосъществяват трудовадейност,упражнявайкиправотосинасвободнодвижениеврамкитенаЕСсеприлага Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004.
Съгласночл. 11,т.1отобщитеправиланаРегламент(ЕО)883/2004лицата,закоитосеприлаганастоящият регламент,саподчинениназаконодателствотосамонаеднадържава-членка.Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
За дасеустановидализададенолице-работник/ самоосигуряващоселицевтрансгранична ситуацияседължатзадължителнисоциалнииздравноосигурителнивноски,трябвасасеопределипървозаконодателството накоядържава-членкаеприложимоспрямонего.
Отпринципаначл. 11,т. 3, б.a) наРегламент(ЕО)883/2004са предвидениизключениязалицата,упражняващитрудвдведържави-членкиедновременно(чл. 13наРегламент(ЕО)883/2004).Въввсичкислучаипочл. 13наРегламент(ЕО)883/2004,приложимотоосигурителнозаконодателствосеопределяотсъответнатакомпетентнаинституция.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните
лица е от същественозначениесъщитедабъдат ясно
определени като заетиилисамостоятелнозаети лица.
СогледопределяненаприложимотозаконодателствоспоредДял II отРегламент(ЕО)883/2004,категориите„дейносткатонаетолице”и„дейносткатосамостоятелнозаетолице”серазглеждаткатотакивазацелитенаосигурителнотозаконодателствонадържавата-членка,начиятотериториясаизвършванитезидейности.
Следователно квалифициранетоналицекатозаетоилисамостоятелнозаетосеизвършвавъзосноватретиранетонасъответнатадейностспоредосигурителнотозаконодателствонадържавата-членка,начиятотериторияподлежащиятнаосигуряванеполагатрудаси.
Затруд,полаганнатериториятанаР. България,приприлаганенаРегламент(ЕО)883/2004подлежащитеназадължителноосигуряванепопадатведнаотследнитедвекатегории,кактоследва:
-заетилица-лицата почл.4, ал. 1 и 2ичл. 4аотКодексазасоциалноосигуряване(КСО);
-самостоятелнозаетилица-лицатапочл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и6отКСО.
Вчл. 4, ал. 3, т. 2отКСОепредвиденспециаленредзаосигуряванена лицатаупражняващитрудовадейносткатособственицинатърговскидружества.С огледопределяненаприложимотозаконодателствоспоредДял IIотРегламент(ЕО)883/2004 те попадатвкатегорията„самостоятелнозаетилица”.
Вчл. 4, ал. 1, т. 7отКСОепредвиденспециаленредзаосигуряванена управителитенатърговскидружества.С огледопределяненаприложимотозаконодателствоспоредДял IIотРегламент(ЕО)883/2004 те попадатвкатегорията„заетилица”.
Понятието лице, което „обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки“едефинирановчл. 14(6) от Регламент (ЕО)987/2009.Товаелице, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки, независимо от естеството на тези дейности.
Лице,което„обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки” е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейност като заето лице(поаргументначл. 13 параграф 3 от Регламент (ЕО)883/2004).
Във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване,коятонезабавноопределязаконодателството,приложимоспрямосъответнотолице(чл. 13 от Регламент (EO)987/2009 и чл. 14 от Регламент(EO)987/2009).Товапървоначалноопределянее временно(заопределенпериодотвреме).Институцията,определилаприложимотозаконодателствозасъответнотолице,уведомява компетентнатаинституциянавсяка държава-членка,вкоятолицетоизвършвадейност/изавременнотоопределяне.
Компетентнатаинституциянадържавата-членка,чиетозаконодателство еопределенозаприложимовременноилиокончателно,информиразатовасъответнотолицеииздаваудостоверениезаприложимотозаконодателство формулярА1.
Вслучая,аколицетопребивававБългария,тоследвадаподадеисканев съответнототериториално поделениена компетентнатаинституция-ТДнаНАПСофия.
Правилатазаопределяненаприложимоосигурително законодателство важат,кактопоотношениевнасянетона социално-осигурителнивноски,такаипоотношениевнасянето наздравноосигурителнивноски.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителнияпроцесуаленкодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате наразпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘