Изх. № 94-00-147/26.08.2013 г.
ЗДДС,ППЗДДС,
ЗДДФЛ,
чл.3, ал.2 чл.12, ал.1
чл.55, ал.2
чл.25, ал.1 и ал.2
чл.67, ал.2
чл.82, ал.2 и ал.3
чл.96, ал.1, ал.2 и ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-147/30.07.2013 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическо лице е сключило договор за изработка с търговско дружество на 29.12.2002 г. Предметът на договора е бил изготвяне на инвестиционен проект по програма „Сапард”===
За подготовката на проекта, дружеството (клиент) е трябвало да заплати възнаграждение в размер на 10 % от стойността на отпуснатата от фонда субсидия или хонорар в размер на 100 000 лв., не по-късно от 29.02.2004 г.
Дружеството не е заплатило дължимото възнаграждение, поради което през 2005 г. физическото лице е завело гражданско дело, което е спечелено. Върховният касационен съд се е произнесъл в полза на физическото лице с решение на 31. 05. 2013 г. На лицето е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело и частен съдебен изпълнител е събрал сумата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставени следните въпроси:
1. Подлежи ли физическото лице – адвокат на задължителна регистрация по ЗДДС предвид обстоятелството, че получената сума надхвърля прага за задължителна регистрация?
2. Кога физическото лице следва да внесе данъка – в едномесечен срок (авансово) от получаването на сумата или в срока след подаването на данъчната декларация след изтичането на съответната календарна година?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000, 00 лв. (петдесет хиляди лв.) или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В ал.2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.
В облагаемия оборот не се включват доставките по чл.96, ал.2, т.2 и 3 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3 от ЗДДС.
С оглед гореизложеното възниква въпроса кога данъчно задълженото лице следва да приеме, че една облагаема доставка по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС е извършена и нейната данъчна основа следва да бъде взета предвид при определяне на облагаемия оборот.
Извършването на доставка, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС представлява данъчно събитие, поради което за да се определи момента на извършване на доставката следва да се определи датата на възникване на данъчното събитие.
Основното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.12, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) е че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. С изключение на случаите по чл.25, ал.3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. По аналогичен начин се определя и данъчното събитие по ЗДДС, в сила до 31.12.2006 г.
Предвид гореизложеното, независимо, че получавате сума през 2013 г., доколкото представлява плащане по доставка, чието данъчно събитие, с оглед изложеното в запитването е възникнало през периода 29.12.2002 г. – 29.02.2004 г., това плащане не следва да се включва в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС за данъчния период в който е получено.
По втори въпрос:
Независимо от горното, доходът подлежи на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в годината, в която реално е получен.
За дължимият авансов данък за дохода, получен през месец май 2013 г. следва да се подаде декларация в срок до 31.07.2013 г. на основание чл.55, ал.2 и да се внесе авансовия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода съгласно чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’