определяне на приложимото законодателство във връзка с Дял ІІ от Регламент (ЕИО) 1408/71, което е публикувано в интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg

2_730/12.04.2010г.
ЗДДФЛ чл.8, ал.2
ЗДДФЛ чл.8, ал.6, т.1-11
Регламент (ЕИО) № 1408/71 чл.14в(а)
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” …………. с вх.№……………… е описана следната фактическа обстановка:
Фирмата се занимава с компютърно програмиране. Възнамерява да наемe на граждански договор /за изработка на определена поръчка/ чуждестранно лице с италианско гражданство. Лицето живее в Италия, ще изпълнява работата там и е осигурен по трудов договор по тяхното законодателство.
Поставен е въпроса: Следва ли българската фирма да удържа данъци и осигуровки върху начисленото възнаграждение по гражданския договор? Ако „да”, по какъв идентификатор на лицето ще се внасят тези осигуровки, трябва ли да му се издаде личен номер на чужденец или друг идентификатор?
При така представената фактическа обстановка, съдържаща бъдещи намерения, изразяваме следното принципно становище съобразно действащата нормативна уредба:
Относно данъчното облагане:
Доколкото е видно от информацията в запитването, услугата ще бъде извършена на територията на Италия, получател на възнаграждението ще е физическо лице, което не е местно по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, т.е. същото е чуждестранно физическо лице според чл.5 от ЗДДФЛ.
Според чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от източници в Република България са определени в чл.8 от ЗДДФЛ, като сред тях са доходите от услуги, извършени на територията на Република България /чл.8, ал.2 от с.з./, както и доходите, посочени в чл.8, ал.6, т.1-11 от ЗДДФЛ, които са начислени/изплатени от местни лица.
Следва да имате предвид, че ако изплащаното възнаграждение на чуждестранно физическо лице не попада сред доходите и услугите, изброените в чл.8 от ЗДДФЛ, то възнаграждението няма да се третира от източник в България.
Относно осигурителното законодателство:
С Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета са въведени правила за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства и Регламент (ЕИО) 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71. По отношение на държавите-членки България прилага регламента от датата на присъединяването си към ЕС.
Приложимо законодателство по Дял ІІ от Регламент 1408/71 се определя за наети или самостоятелно заети лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, и които са граждани на една от държавите-членки.
При наличие на трансгранична ситуация (пресичане на граници между две и повече държави-членки), приложимото осигурително законодателство спрямо лицата, които попадат в персоналния обхват на Регламент 1408/71 се определя според разпоредбите на Дял II от този регламент (чл. 13-17), като при необходимост се вземат предвид и вписванията, направени от съответната държава в Приложение І от основния регламент. България е направила вписване в Приложение І., І., Б., според което всяко лице, което работи без трудов договор по смисъла на точки 5 и 6 от чл.4, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, се счита за самостоятелно заето лице по смисъла на чл.1, б. „а”, ii) от регламента.
Съгласно чл.13, параграф 2, б.”а” на Регламент (ЕИО) 1408/71, лице, което е наето или самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка.
В Чл.14в на регламента е предвидено изключение от основното правило при определяне на приложимото законодателство, което се прилага спрямо лицата, наети на работа на територията на една държава-членка и същевременно са самостоятелно заети на територията на друга държава членка.
В случай, че държавата, на чиято територия се упражнява самостоятелната трудова заетост не е направила вписване в Приложение VІІ на Регламент 1408/71, лицето е подчинено на осигурителното законодателство на държавата, на чиято територия е наето на работа /чл.14в(а) от регламента/. При направено вписване в Приложение VІІ ще се прилагат едновременно законодателствата на двете държави, съобразно осъществяваната от лицето дейност във всяка една от тях. България е направила вписване в Приложение VІІ на регламента, поради което е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и в друга държава-членка, ако лицето е самостоятелно заето на територията на нашата страна и едновременно с това наето в другата държава-членка.
За провеждане на осигуряването чуждестранните физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП /чл.84, ал.3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс/.
Във връзка с поставените въпроси следва да имате предвид и Указание изх.№24-00-11/28.05.2008г. на изпълнителния директор на НАП относно определяне на приложимото законодателство във връзка с Дял ІІ от Регламент (ЕИО) 1408/71, което е публикувано в интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »