2_732-1/17.06.2013г.
ЗДДС,чл.26, ал.2
ППЗДДС, чл.84
Сключили сте договор за превоз на стока със спедитор. Във връзка с услугата по транспорт на стоки сте сключили договор за застраховка на товара / ЧМР застраховка/. При изпълнение на транспортната услуга е повредена част от стоката. За щетата спедиторът изисква от Вас да издадете кредитно известие със сумата на претенцията, в което посочите нулева ставка на данъка на основание чл.26, ал.2 от ЗДДС.
Посочвате, че възприемайки този начин на документиране сами се съгласявате да намалите навлото без да имате документ, като по този начин се смесват двете събития – извършената услуга за превоза и претенцията за щетата. Посочвате още, че спедиторът твърди, че не може да издаде фактура със стойността на рекламацията, т.к. фирмата Ви не е негов клиент.
Въз основа на изложеното поставяте въпроса не следва ли заявителят да издаде фактура със стойността на претенцията към спедитора, който от своя страна, издаде фактура със стойността на претенцията за щетата към превозвача, а превозвача издаде фактура за извършенататранспортна услуга на спедитора. В случай, че издадете кредитно известие не нарушавате ли ЗДДС и Закона за счетоводството и не се ли смесват данъчното и застрахователното събитие в едно чрез издаване първо на фактура за доставката на транспортна услуга и след това на кредитно известие към тази фактура.
На основание изложената от Вас фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По силата на чл.368, ал.1 от ТЗ задължение на превозвача е да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
При изгубване, погиване или повреждане на товара, както и при забава при изпълнение на превоза, превозвача носи имуществена отговорност, на основание чл. 373, ал.1 и 2 от ТЗ.
Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава, съответно намалява с елементите посочени в ал.3 и ал.5 на същата разпоредба.
В чл.26, ал.2, предл. второ от ЗДДС е регламентирано, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Следователно ако обезщетението е договорено като неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, тогава същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение и изпълнение, различно от договореното между доставчик и получател.
С оглед на горното, когато неустойките, дължими във връзка с неизпълнение на възложена работа са дължими не на доставчика, а на получателя, същите нямат характер на доставка. На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Следователно, ако вие дължите неустойка по договор на вашия контрагент, тогава последният следва да документира дължимата от Вас неустойка като издаде документ, удостоверяващ плащането й.
За извършената доставка на услуга Вашето дружество следва да се издаде фактура с данъчна основа, определена по реда на чл.26 от ЗДДС, която не следва да се намалява с размера на дължимото обезщетение.
‘