Изх. № 26-A-20
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 2006г., изм. ДВ. бр.108/ 20061. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество по реда на чл.76 от Закона за адвокатурата (ЗА) или договор за постоянна работа с друг адвокат по реда на чл.77 от ЗА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.
В отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх.№ 24-34-24 от 10.(.)1.2()07г. по описа нана ПАН. свързано с тълкуването на разпоредбата на чл.З. ал.З от ЗДДС и относимостта й в случаите на договор за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, изразявам следното становище:
I. Относно определяне на режима за облагане на дейността на адвокатите:
С приемането на новия ЗДДС и влизането му в сила от 1 януари 2007г, беше извършена промяна в режима на данъчното облагане на правните услуги, които от освободени по силата на чл.ЗЗ, ал.1 във връзка с чл.42. т.7 от ЗДДС (отм.). при действието на новия закон, ес третират като облагаеми услги.
Съгласно чл.З. ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е упражняването на свободна професия. По силата на ^1 т.29 от НЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) адвокатите попадат в кръга от лицата, упражняващи свободна професия. С оглед на това. предоставяните от тях услуги, в това число както адвокатските услуги от вида на посочените в чл.24 от ЗА и по Закона за правната помощ, така и всеки друг вид. извън посочените като необлагаеми по смисъла на чл.38 – чл.50 от ЗДДС. в случаите, когато са с място на изпълнение на територията на страната, ще се третират като облагаеми доставки.
Предвидените в разпоредбата на чл.З. ал.З. т.2 от ЗДДС дейности, попадащи извън обхвата на независимата икономическа дейност, се отнасят единствено до дейността по управление и контрол на юридически лица. осъществявана от физически лица. които не са търговци.
Договорът за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, сключен по реда на чл.77 от ЗА. не може да се приравни на дейност, осъществявана по трудово правоотношение. Нормативната уредба на договора за поръчка е в разпоредбите на чл. 280 – 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато редът за възникване на трудово правоотношение и съответно – сключване на трудов договор, са регламентирани в глава пета от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност договорът за поръчка се различава от трудовия договор, доколкото при поръчката страните се договорят за извършване на определени действия, трудовият договор има предмет предоставяне на работна сила. Различни са вътрешните отношения между страните по двата договора: при договора за поръчка довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него и сам организира изпълнението на резултата, докато при трудовия договор работникът или служителят работи под контрол, указания, нареждания и ред. създадени от работодателя. Различно е и разпределянето на риска: при договора за поръчка рискът е за довереника, а при трудовия договор, когато непоститането на резултата е по независещи от работника или служителя причини, е за сметка на работодателя. Различно е и мястото на изпълнение на договора: мястото, където лицето упражнява своята свободна професия (дом. кантора, офис и др.) ~ при договора за поръчка и съответно при трудовия договор -седалището на работодателя или мястото на работата, което се определя взаимно от страните.
Поради специфичните особености на двата вида договори, договорът за поръчка не може да се приравни на трудов договор и подлежи па различен данъчен режим.
От друга страна, дейността на адвокатите не попада и в трудовите правоотношения, изброени в §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ, с оглед на което не е налице и хипотезата на чл.З. ал.З. т. 1 от ЗДДС.
С оглед на гореизложените аргументи, считам, че дейността на адвокатите по договори те по чл.76 и чл.77 от ЗА представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.З. ал.2 от ЗДДС, доколкото от една страна се извършва от лица. упражняващи свободна професия, а от друга – представлява дейност, осъществявана редовно срещу възнаграждение, поради което за гази дейност адвокатите се явяват’ данъчно задължено лице по ЗДДС.
Във връзка с промяната на режима на облагане на адвокатските услуги, следва да имате предвид и разпоредбата па §7. ал.1 от 1 ГЗР на ЗДДС. съгласно която, когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка но смисъла на отменения ЗДДС. която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нла) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила
на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
С оглед на горецитираната разпоредба, когато са извършени авансови плащания по доставки на правни услуги, данъчното събитие за които е настъпило след 1 януари 2007 г., в случай, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице. ще следва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката. Получаването на възнаграждение по доставката на правната услуга ще се включи в облагаемия оборот, необходим за задължителната регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
По тези съображения, за извършената услуга от адвокати, наети по договор за постоянна работа по реда на чл.77 от ЗА. в случай, че са регистрирани за целите на ЗДДС, следва по силата на чл.82. ал.1 от ЗДДС да се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто от адвокатите, които в конкретния пример имат качеството на „доставчик по облагаеми услуги“.
Същият режим е приложим и относно получените суми от съдружниците в адвокатското дружество, изплатени от дружеството за услуги, извършени с личен труд.
II. Относно разходите по заплащане на услуги, различни от правните услуги
Описаните в т.4 от запитването Ви разходи, направени за заплащане на държавни такси, такси за банкови преводи, за извършен превод и легализация на документи, платени за сметка на клиента не попадат в обхвата на адвокатските услуги, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.24 от ЗА. с оглед на което същите не следва да се квалифицират като услуги, извършвани от адвокат и не следва да се квалифицират като услуги, извършвани от адвокат и не се включват в данъчната основа на предоставяната от него услуга. Допълнителен аргумент се съдържа и в разпоредбата на чл.26. ал.5, т.4 от ЗДДС. съгласно която данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право па данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е стана.;) дължим при извършване на разходите.
В случай, че регистрирано лице – адвокат или адвокатско дружество/сдружение, с включило във възнаграждението разходите, направени за заплащане па държавни такси, такси за банкови преводи, за извършен превод и легализация на документи и други разходи, платени от адвокатското дружество, но за сметка па клиента, във връзка с предоставяната услуга, за тези разходи ще следва да се включат в данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. тъй като са суми. дължими от получателя на адвокатската услуга на доставчика, по силата па договора им за правна помощ. За тази хипотеза е приложима разпоредбата па чл.128 от ЗДДС, съгласно която когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се. че е налице една основна доставка.
III. Относно отразяването в данъчната фактура на основанието за освобождаване на доставчика от начисляване на данък
Съгласно разпоредбата на чл.21. ал.З от ЗДДС. за мястото на изпълнение на доставката на правната услуга, ще се счита мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице. установено извън Общността, или данъчно задължено
лице.установеновдържавачленка, различнаотдържавата,къдетоеустановен
доставчикът:
2. доставяните услуги са извършвани от юристи.
С оглед на това. по силата на чл.82. ал.2. т.2 от ЗДДС“ във връзка с чл. 114. ал.4 от ЗДДС. в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай, на основание чл.82. ал.2. т.2 във връзка с чл.21. ал.З от ЗДДС. във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.
//