ОТНОСНО: Определяне вида на осигуряване на самоосигуряващо се лице – собственик на ЕООД
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 20-31-27/21.05.2021 г., препратено от ТД на НАП …, офис …., в което е изложена следната фактическа обстановка:
А.К. с ЕГН …… се осигурява в качеството на самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на капитала на ЕООД.
А.К. има подадени по електронен път две декларации ОКд-5 за регистрация на самоосигуряващо се лице като е посочена дата на възобновяване на осигуряване от 20.01.2021 г. и от 22.02.2021 г. като не е подадена декларация за прекъсване на трудовата дейност през посочения период. Лицето възобновява дейност от 20.01.2021 г. без да избере вид на осигуряване, след което има данни за прекъсване на дейност от 22.02.2021 г. и възобновяване на дейност от същата дата като вече е деклариран вид на осигуряване „за всички осигурителни рискове“.
За месец 01.2021 г. липсват подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а за месец 02.2021 г. са посочени данни за 1 отработен ден в т. 16.1 и 4 работни дни в т. 16.2 като за този 1 отработен ден е внесена осигурителна вноска в размер на 5.95 лв.
Към запитването е приложена разпечатка на месечен отчет за месец 01.2021 г. и 02.2021 г.
С оглед подадените декларации ОКд-5 от А.К. молите за становище дали самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и от коя дата.
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството(чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. ДВ бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.). Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП (изр. първо) със започването/възобновяването на дейността (изр. второ) и определя 7-дневен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето).
В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Това може да става в срок от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право – самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока. С изр. второ на същата разпоредба се въвежда ограничение с оглед самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година.
Видно от цитираните разпоредби, това, което се включва в обхвата на свободния избор, може да бъде известно само, когато този избор е деклариран, когато е станал известен и е бил приет от другата страна по осигурителното правоотношение. С други думи, установена е специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото за избор за осигуряване.
Следователно за периодите, през които самоосигуряващите се лица извършват дейност, са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени социални рискове, дори и в случаите, когато не е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност и осигуряване или е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност, но не е направен избор за вида на осигуряване от съответното лице. За да упражнят обаче правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
В конкретния случай, лицето не е направило избор на осигуряване при деклариране на възобновяването на трудова дейност като едноличен собственик на капитала на 20.01.2021 г. и следва да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Подадената по-късно декларация обр. ОКд-5 за възобновяване на трудовата дейност на 22.02.2021 г. в рамките на календарната година не произвежда правно действие по отношение на направения избор за осигуряване „за всички осигурени социални рискове“, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 4, изр. второ на НООСЛБГРЧМЛ.