2_2032/ 21.12.2010 г.
КСО- чл.6, ал.2 и ал.3
НЕВД-чл.3, ал.1
ОТНОСНО:осигурителни вноски за работещите в специализирани предприятия икооперации на инвалиди
Съгласно изложената фактическа обстановка, „…………………” ЕООД, гр………. е специализирано предприятие за хора с увреден слух, в което 79% от работещите са трудоустроени.Във връзка с определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии на работниците и служителите, поставяте следните въпроси:
– задължени ли сте да спазвате указанията на Дирекция „Инспекция по труда”, според които възнаграждението което изплащате на работниците и служителите не може да бъде по-ниско от минималната работна заплата, докато в същия случай минималния осигурителен праг за работещите в специализирани предприятия за инвалиди, са в размер на 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии ?
– допустимо ли е начисленото обезщетение за първите три дни от болничния /70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение/ да е по–ниско от минималната работна заплата ?
– правилно ли е становището, че социалните и здравни осигуровки за първите три дни от временната неработоспособност, следва да се начисляват върху по-високата от следните две стойности: начисленото обезщетение или минималния осигурителен праг ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и определената компетентност на Националната агенция за приходите и на основание действащата нормативна база изразявам следното становище:
Първия и втория въпрос от запитването, за определяне на минималния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, съгласно Кодекса на труда, иза изчисляване на среднодневното брутно възнаграждение за първия, втория и третия работен ден от временната нераоботоспособност, са изцяло в сферата на трудовото право. Изразяването на становище е извън правомощията на Националната агенция за приходите, тъй като е от компетенцията на Министерството на труда и социалната политика, респективно от Дирекция «Инспекция по труда».
По отношение на третиявъпрос, следва да имате предвидследното:
Съгласно разпоредбата на новия § 22о от ПЗР на КСО /Обн.ДВ, бр.49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г./ осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Тъй като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл.6, ал.2 от КСО/, върху така изплатеното възнаграждение за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност се дължат осигурителни вноски, включително за фондовете на ДОО, ДЗПО, здравно осигурителни вноски и фонд „ГВРС”.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по дейности и групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /2000 лв. през 2010 г./. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия /Забележка 2 от Приложение 1, към чл.8, ал.1 от ЗБДОО-2010 г./. Разпоредбите на КСО по отношение компонентите на осигурителния доход са доразвити и в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.4 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход за всеки един от месеците на годината и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Предвид гореизложеното, направеното от Вас тълкуване на КСО във връзка с определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода от първия, втория и третия ден от временната неработоспособност, са правилни. На практика, съгласно изложените норми, дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, включително по § 22о от ПЗР на КСО,се определя от по-голямата от двете величини: получените, начислените и неизплатени, или неначислените брутни месечни възнаграждения или минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /осигурителния праг/.
‘