1_21/18.02.2011 г.
ЗДДФЛ чл.4, 5, 6, 7, 37, 46, 55, 56, 58, 65
относно: осигуряване и облагане на чуждестранни физически лица – граждани на страни членки на ЕС
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” – гр………. с вх. № г., изразяваме следното становище:
Видно от описаната фактическа обстановка от м.януари 2011 г. еднолично дружество с ограничена отговорност се преобразува чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с едностепенна форма на управление, което е собственост на гръцката компания за готови храни. Съгласно устава на дружеството Борда на директорите на българското акционерно дружество се състои от трима членове, които се избират за период от пет години. Последните са чуждестранни физически лица, на които предстои да се изплаща възнаграждение за участието имв Борда като членове на контролен и управителен орган. ЧФЛ са гръцки граждани, без пребиваване в страната ни – нито временно, нито постоянно и не полагат труд в България. Чуждестранните физически лицасе осигуряват в Р Гърция – една част от тях като самоосигуряващи се, другата част като наети лица за доходите си от Гърция.
Поставени са следните въпроси:
1.Относно облагането с данък кои разпоредби на ЗДДФЛ трябва да се прилагат и в каква посредователност?
2.Трябва ли тези членове на борда на директорите да се осигуряват в България за възнаграждението, което ще получават, на какво основание, в какви размери и за кои социални рискове?
3.Ако има осигуряване на кое законодателство ще бъде подчинено то – на гръцкото или на българското?
4.Как следва да се подава информацията за тях в Персонален регистър, ако има осигуряване за доходите им от България, след като те не пребивават в страната и нямат ЛНЧ?
По първи въпрос: Данъчно третиране на доходите на чуждестранните физичес-ки лица от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятията
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ – чл.5 от ЗДДФЛ.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ. В този смисъл, на основание изложената от Вас фактическа обстановка в запитването, приемаме, че въпросът Ви се отнася за чуждестранни физически лица, на които им престои да придобият доходи от източници в Р.България.
Съгласно чл.37, ал.1, т.9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ, окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода – чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ. Между Република България и Република Гърция има сключена СИДДО от 2002 г. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец – чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ. Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1807 от 22.12.2010 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.1 на „Държавен вестник“ от 2011 г. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчната декларация по чл.55, ал.1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка и се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл.58, ал.1 от ЗДДФЛ, удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл.55. По искане на чуждестранното лице, удостоверението за внесен данък върху общата годишна данъчна основа и/или за внесен данък върху годишната данъчна основа по чл.28 се издава по отделно за отделните видови доходи по чл.8 освен в случаите, когато доходът е реализиран чрез определена база – чл.58, ал.2 от ЗДДФЛ.
Във връзка с приоритетното прилагане на данъчните спогодби регламентирано в чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Относно останалите въпроси, поставени в запитването, същите са препратени по компетентност в ЦУ на НАП, откъдето ще получите отговор.
‘