1_206/17.12.2010
ЗДДС – чл. 3, ал. 2 ; чл. 45, ал.2
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” – ………, изразяваме следното принципно становище:
Поставени са следните въпроси:
1. Имам наследствено УПИ, върху което съм учредила право на строеж на строителна фирма и им прехвърлих в същата суперфиция идеална част от него. Дължа ли ДДС за сделката със земята?
2. Когато апартаментите в горепосоченото УПИ получат акт 16 и продам няколко от тях трябва ли да се регистрирам по ДДС, когато получените от продажни цени надхвърлят 50 000 лв.
3. Кога съм длъжна да внеса съответното ДДС?
4. Кога и как мога да прекратя тази регистрация?
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. От употребения израз „всяко лице” следва, че в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, стига извършваната от тях дейност да отговаря на критериите за независима икономическа дейност и да не попада в изключенията по ал.3 на същата разпоредба. Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл.3, ал.2 от ЗДДС – това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. От значение е конкретната дейност дали е извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Без значение се явява факта по какъв начин е придобито имуществото и кога, дали същото е в режим на СИО или на чие име е придобито .
Относно извършването на разпоредителна сделка с недвижимия имот – същата няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС при условие, че се извършва еднократно, а не редовно и по занятие. В този случай сделката ще попада извън обхвата на ЗДДС и няма да представлява доставка по смисъла на ЗДДС. Само при такава хипотеза няма да възникне задължение за регистрация по ЗДДС, респ. за начисляване на ДДС. На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС няма да е налице основание за регистрация по ЗДДС и ако сделката за продажба на недвижимия имот попада в обхвата на освободените доставки, посочени в чл.45 от ЗДДС. Следва да имате предвид, че в хода на производствата по ДОПК действителните факти от значение за случая се установяват от органите по приходи, като при изпълнение на правомощията си по ДОПК същите са самостоятелни и независими.
Ако извършените от Вас сделки попадат в кръга на независимата икономическа дейност следва да съобразите следното:
По първи въпрос:
Учредяването или прехвърлянето на право на строеж съгласно чл.45, ал. 2 от ЗДДС се смята за освободена доставка по чл.45, ал.1 от ЗДДС. За освободените доставки не се дължи данък на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, а за нерегистрираните лица по ЗДДС тази доставка не формира облагаем оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Прехвърлянето на идеална част от УПИ на търговско дружество/строител/ не съставлява освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС. При условие, че сделката попада в обхвата на независимата икономическа дейност/каквото условие заложихме по-горе/, същата формира облагаем оборот за регистрация за целите на ЗДДС.
По втори въпрос:
Продажбата на апартаменти, които са „нови сгради” по смисъла на &1, т.5 от ДР на ЗДДС са предмет на облагаема доставка и същите формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 14 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
По трети въпрос:
Ако за данъчно задълженото лице е налице основание за задължителна регистрация и същото на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС е подало заявление за регистрация, то съответния орган по приходи в срок от 7 дни от постъпване на заявлението извършва проверка на основанието за регистрация и в срок 7 дни от приключване на проверката издава акт, с който регистрира лицето или мотивирано отказва регистрацията.
След регистрацията по ЗДДС лицето е задължено да начислява данък за всяка извършена от него облагаема доставка съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС. За всеки данъчен период регистрираното лице следва да подава в ТД на НАП отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС и да определя резултата за този период – чл.88 от ЗДДС. Когато резултатът за данъчно задълженото лице е данък за внасяне, същият се внася в ТД на НАП по регистрация в срока за подаване на справката-декларация за този данъчен период.
По четвърти въпрос:
Ако данъчно задълженото лице е регистрирано на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС и за него отпадне основанието за задължителна регистрация /облагаемия оборот спадне под 50 000 лв. за предходните 12 месеца преди текущия/, същото може да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС. В този случай лицето само избира кога да подаде заявление за дерегистрация – чл.109, ал.2 от закона. В срок от 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация и в 7 дневен срок от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията .
‘