Осигуряване на български гражданин, полагащ труд в България по трудов договор, сключен с полски работодател.

Изх. № 24-28-2123
Дата:29.12.2011 год.
Регламент № 883/2004, чл. 11(3)(а);
Регламент № 987/2009, чл. 21(2);
КСО, чл. 5, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 127;
ЗЗО, чл. 33.
Относно: Осигуряване на български гражданин, полагащ труд в България по трудов договор, сключен с полски работодател.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-28-2123/05.12.2011 г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).
За да попаднат в персоналния обхват на регламента и евентуално да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Въпреки че в конкретния случай (съгласно изложената в запитването фактическа обстановка) няма пресичане на граници на държави-членки, е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че Вашият работодател е установен на територията на друга държава-членка .
С оглед на това, Вие попадате в приложното поле на Регламент 883/2004 и за Вас също се прилагат правилата за определяне на приложимото законодателство.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В конкретния случай, при условие, че осъществявате дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското законодателство за социална сигурност.
В тази хипотеза не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).
Работодателите/възложителите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка (в случая – България) се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
По повод Вашето конкретно питане за плащане на осигурителните вноски, следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 109 от Регламент 574/72 (чл. 21(2) от Регламент № 987/2009),дава възможност на работодателите с място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство се прилага, да се договорят със заетото лице то да изпълнява от свое име задълженията на осигурителя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването.
Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност ако лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Относно реда за осигуряване:
– Лицата, работещи по трудово правоотношение, попадат в кръга на осигурените лица, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (за всички осигурени социални рискове).
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Осигурителните вноски се разпределят между осигурител и осигурено лице по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Сроковете за внасяне на осигурителните вноски за сметка на осигурителите и на осигурените лица са уредени в чл. 7 от КСО.
– Също така, на основание чл. 127 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след
31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер определен в чл. 157 от КСО.
– Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица.
Лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, според разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, подлежат на задължително осигуряване в НЗОК.
На основание чл. 40 ал. 1 т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от същия закон за работещите по трудови правоотношения се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определени съгласно КСО. Вноската се внася от работодателя и се разпределя в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Освен изложеното до тук, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО, полскотодружество е осигурител за наетите от него лица, извършващи дейност в България и е задължено да представя периодично в НАП данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Данните се подават по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Работодателите/възложителите, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В заключение бихме искали да Ви информираме, че трудовото Ви правоотношение с полското дружество „……………….”, уредено по реда на полското законодателство, не влиза в приложното поле на българския Кодекс на труда (КТ), въпреки че трудът се полага на територията на България.
С оглед на това, разпоредбата на чл. 62 от КТ е неприложима в конкретния случай и полският работодател няма задължение в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпраща уведомление за това до съответната териториална дирекция на .
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар