осигуряване на едноличен собственик на капитала със сключен договор за управление и контрол без възнаграждение, изразяваме следнотостановище:

5_ 20-00-45/18.02.2011г.

КСО, чл.10, чл.4, ал.1, т.7, чл.6, ал.3, /чл.4, ал.3, т.2, чл.4, ал.4, чл.6, ал.7;
НООСЛБГРЧМЛ, чл.1, ал.1, чл.1, ал.2;
Регламент № 883/2004, чл. 1(й), . 11(3)(а), чл. 1(а) и (б);
ЗЗО, чл. 33, ал.1;
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 20-00-45/31.01.2011г.по описа на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….,относно осигуряване на едноличен собственик на капитала със сключен договор за управление и контрол без възнаграждение, изразяваме следното становище:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО и продължава да прекратяването и.
Управителите на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Във връзка с гореизложеното, осигурителните вноски за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса се дължат върху получените, включително неначислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, на основание чл.6, ал.3 от КСО. От 01.01.2010г.в случаите, в които месечните възнаграждения не се начислени, осигурителните вноски за горепосочените лица се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и групи професии.
В случаите, в които не е договорено възнаграждение по договора за управление и контрол няма основание за внасяне на осигурителни вноски по реда на чл.4, ал1, т.7 от КСО.
В случай, че лицето упражнява трудова дейност в дружеството, същото следва да се осигурявате и по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване на собствениците на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл.1, ал.2 от Наредбата.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества са задължитилно осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /чл.4, ал.3, т.2 от КСО/. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, на основание чл.6, ал.7 от КСО.
Самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията.
Относно задължението за осигуряване на чуждестранните граждани, в случай, че са граждани на ЕС, следва да имате предвид, че от 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО)№1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
1.продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
2.положението на лицето, включително:
-естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
-семейното положение и роднинските връзки на лицето;
-упражняването на неплатена дейност;
-когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
-жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
-държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на законодателството на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на законодателството на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Заетите лица, които работят на територията на две или повече държави–членки за няколко работодатели (предприятия), чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави–членки са подчинени на законодателството на държавата–членка по пребиваване (основание чл. 13(1)(а) от Регламент № 883/2004).
В случай, че чуждустранните лица не са европейски граждани, осигуряването им следва да се провежда по общия цитиран по-горе ред.
На основаниечл. 33, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
– всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
– българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
-чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
– лицата, извън посочените, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно разпоредбата на ал.2, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
В случай, че цитираните в запитването лица са граждани на държава членка на ЕС и извършват трудова дейност и в друга европейскадържава , с оглед определяне на приложимото законодателство следва да изпратите писмено запитване с изяснена фактическа обстанавка на адрес:бул. «Дондуков» №52, «», дирекция «Данъчно-осигурителна методология», отдел «Осигурителна методология».

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »