КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО:Осигуряване на съдружник в ООД, който работи по трудово правоотношение в друго дружество
Фактическа обстановка:
Физическо лице е съдружник в две търговски дружества с ограничена отговорност (ООД), но не извършва никаква дейност в тях, нито управленска, нито като съдружник. Лицето е осигурено по трудово правоотношение от друг работодател.
Въпрос:
Във връзка с изложеното, изразявам следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 1, 2010 г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в ООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването, достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към тези разпоредби основания, за да възникне задължението за внасяне на осигурителни вноски за същото.
По отношение на лицата, извършващи трудова дейност в качеството им на управители на търговски дружества, е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър. От друга страна, поради императивната разпоредба на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност. Упражняването на трудова дейност от управителя се доказва в хода на ревизионното производство.
‘