осигуряване на едноличен търговец при отпускане на пенсия за инвалидност

2_2803/ 17.12.2009 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
чл.4, ал.6
ОТНОСНО: осигуряване на едноличен търговец при отпускане на пенсия за инвалидност
Съгласно изложеното в запитването, през 2007 г. сте се регистрирали като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като едноличен търговец и сте определилиобхват на осигуряване „за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука професионална болест и безработица”. През м.декември 2008 г. сте получили разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност с начална дата от м.май 2008 г. През м.януари 2009 г. сте подали декларация, че сте пенсионер и не желаете да се осигурявате със задна дата,от 1 май 2008 г.,иискане за прихващане или възстановяване на надвнесени осигурителни вноски от м.май до м.декемвки 2008 г. Извършена е ревизия по ДОПК при която искането Ви за прихващане или възстановяване не е удоволетворено, ае определено и ново задължение /от 1414 лв./ за задължителни осигурителни вноски. Във връзка с изложеното желаете да разберете:
– Чл.104,ал.4 от ДОПК достатъчно основание ли е да поискате корекция за вече подадената декларация за ДОО от самоосигуряващо се лице-ЕТ-пенсионер ?Това основание поражда ли задължение компетентните органи да възстановят недължимо внесените суми за ДОО за минало време, като се имат предвид и текстовете на чл.128, ал.1, чл.129, ал.1 изречение 2 ичл.129, ал.6 от ДОПК ?
-От кого следва да си поискате недължимо внесените осигурителни вноски за периода от м.май до м.декември 2008 г. – от НОИ или от ТД на НАП ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база свързана със социалното осигуряване, изразявам следното принципно становище:
Извършихме проверка в ТД на НАП –……………., където твърдите , че сте подали искане за прихващане или възстановяване за надвнесени осигурителни вноски при която установихме, че изнесенитев запитването факти не се отнасят до Вас.
В чл.17 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които са: право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс /ал.1, т.2/ и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения /ал.1, т.5, б.”б”/.
На правата на задължените лица съответстват и функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, определени с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, а именно: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основата на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
Предвид разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК, която регламентира случаите, в които задълженото лице действа съобразно писмени указания от орган по приходите и съответно пряко кореспондира с цитираното правомощие на НАП да разяснява правата и задълженията на задължените лица, следва да отбележим, че принципното излагане на въпроса не е достатъчно за изразяване на категорично становище по поставените проблеми.
Зададените от Вас въпроси са по принцип, не засягат обстоятелства в сферата на осъществяваната от Вас дейност и са насочени към проучване на становището на приходната администрация с цел използването му за дейността на други задължени лица, които остават анонимни, но очевидно са Ваши клиенти.
В заключение Ви уведомявам, че заинтересованите лица могат да получат становище по интересуващите ги въпроси след като:
-се идентифицират като задължени лица
и
-изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност и имащи значение за данъчното и осигурителното им облагане.
Без оглед на гореизложеното, с цел да Ви бъдем полезни, даваме следните принципни становища по поставените въпроси:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружестваи физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от Кодекса, които имат отпусната пенсия, се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание.
По отношение на пенсиите за инвалидност КСО не поставя като условие осигуряването да бъде прекратено, както изискват разпоредбите на чл.94, ал.1 от КСО при пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
В чл.10, ал.1 и 5 от НПОС е регламентирано, че пенсиите и добавките към тях се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, което се произнася в шестмесечен срок от подаване на заявлението, и че при отпускане на пенсии за инвалидност този шестмесечен срок започва да тече от датата на постановяване решението на медицинската комисия към териториалните поделения на НОИ.
От изложено до тук може да се заключи, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност, в случая-датата на инвалидизиране, до датата на отпускане на пенсия с разпореждане от органите на НОИ, тече период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежден документ по законоустановения ред. През това време лицето не може да знае дали има право на пенсия или не, поради това няма възможност и да се ползва от разпоредбите на чл.4, ал.6 от КСО. Едва след признаване на това право и узнаването му, то би могло да избере дали да се осигурява за държавно обществено осигуряване или не. До този момент обаче, както е в конкретния случай, следва да продължи да се осигурява, тъй като подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО като едноличен търговец поради това, че няма качество на пенсионер.
За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е изразило изрично воля относно това, че не желае да сеосигурява, кактописмено, такаичрезконклудентнидействия /например подава справки-декларации, внася осигурителни вноски/, това ще означава, че желае да се осигурява и внесените вноскище се явят правомерно и законосъобразно внесени и няма да подлежат на възстановяване с обратна дата за изминал период от време.
В този случай времето, за което са внесени осигурителните вноски се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането Осигурителният стаж след пенсионирането, съответстващ на внесените осигурителни вноски дава основание за преизчисляване на пенсията на основание чл.21, ал.1 от НПОС. Внесените вноски, съответстващи на зачетения осигурителен стаж, положен след пенсионирането, не подлежат на възстановяване.
Предвид определените със Закона за националната агенция по приходите, функции и правомощия на НАП, да установява публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и размер, да събира доброволните плащания на публични вземания и даобезпечаваи принудително събира публичните вземания /чл.3, ал.1, т.2, 3 и 4/ след 1 януари 2006 г. с влизане в сила на ДОПК, производствата по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски и по прихващане и възстановяване се извършват от органите по приходите на НАП. ‘

Оценете статията

Вашият коментар